Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Тримата Бретон и Сирен не чакаха те да се скрият, а веднага хлътнаха в гористата блатиста местност край залива. Бързи и безшумни като индианците, от които бяха научили уменията си да се справят в гората, те се стопиха от погледа на преследвачите си.
Бързото падане на мрака ги спаси — нещо, което Пиер беше предвидил, когато направи плана. Те чуха, че войниците също слизат на сушата, чуха заповедите на Рене и виковете, когато започна търсенето. То не продължи дълго. Половин час ходене напред-назад с факли, до колене в тинята, стреляйки по въображаеми животни и един по друг в падащата тъмнина и засилващия се студ — и сигналът за отбой беше даден. Преследването се прекрати, те се върнаха на брега, където запалиха огън, за да се възстановят и да си сварят кафе и боб. Огънят се издигна високо.
Мракът и влагата на зимната нощ превзеха всичко. Сирен, Пиер, Жан и Гастон се обърнаха към простора на блатата и оставиха маяка на огъня, колкото можаха по-далеч зад себе си.
След два дни Сирен и Бретонови напуснаха мочурищата. С подбити крака, нахапани от насекоми, те приближиха до една плантаторска къща. Не знаеха какво търсене им е устроено и не можеха да помолят за помощ. Почакаха, докато отново падне нощ, успокоявайки глада с последните остатъци от запасите си. Под прикритието на тъмнината намериха и взеха една малка лодка, оставена на брега. Когато слънцето изгря, те вече спяха в хамаците на корабчето си.
Нямаше преследване и викове. Бретонови можеха само да предполагат, че това е, защото не са били хванати със стоките, които щяха да докажат вината им. Губернаторът можеше да ги арестува по силата на думата на Рене и да ги измъчва, докато признаят, но не го направи. Пиер, както винаги циничен, каза, че губернаторът чака, докато получи доказателства, така че да може да послужат за пример. Жан подхвърли, че няма тогава защо да се безпокоят — никога няма да ги хванат, защото те повече няма да се подвизават като търговци.
Истината в шегата малко помагаше. Без парите от търговията следващата година щеше да бъде трудна. След като английските стоки сега бяха в ръцете на френското правителство, щеше да се наложи Бретонови да станат наемни работници и да работят за подаяние в сравнение с това, което печелеха от търговия. Не беше справедливо да ограничават дейността им, да им се казва от кого да купуват и на кого да продават и кога, щом храната, която ядяха и дрехите, които носеха, зависеха от това. Защо ли кралят и министрите не се заемат с нещо по-важно, като пиратите в залива или неотстъпното навлизане на английски фермери от Каролина.
Ако Сирен и Бретонови се чудеха какво ще предприеме сега Рене, то те не бяха оставени дълго в неведение. Той възстанови посещенията на танците на Мадам Вудрьой и го виждаха да пътува с нея в екипажа й; придружаваше я на различни развлечения, стоеше до нея на баловете, които се устройваха в губернаторския дом. Подлизурко беше последното от имената, с които го наричаха за това, че обслужва жена достатъчно възрастна, за да му бъде майка, но не можеше да се отрече, че той беше в центъра на всичко интересно, което се случваше в Ню Орлиънс.
Сирен го презираше. Не можеше да понася да се произнася името му. Мисълта за това как беше използвал и предал Бретонови и нея изгаряше като нажежен въглен съзнанието й. Споменът за единствената им любовна нощ и копнежът да предложи себе си отново предизвикваше у нея такава болка от срам, че тя чувстваше смъртна омраза. Този гняв и представите какво би направила, ако й се удаде възможност за отмъщение, поддържаха духа й в блатата.
Тези мечти за отмъщение я навестяваха често, но я навестяваха и спомените за Рене — думите, които беше произнесъл, видът му, вкусът на целувките му, усещането за неговите ласки. Той, й липсваше — нещо, което беше колкото смущаващо, толкова и неочаквано. Понякога тя внезапно вдигаше поглед от работата си, очаквайки да го види на пода на спалната си каюта, въпреки че знаеше много добре, че това е невъзможно.
Чудеше се дали той изобщо мисли за нея, дали съжалява или просто е раздразнен, че уловката му не е била успешна. Представяше си го да говори на мадам Вудрьой за нея, смеейки се на лековерието й, на нейната неловкост, неопитност и нетърпеливост. Представяше си го с други жени, да им се усмихва, да ги ласкае, да ги взема в леглото си. Въображението й го рисуваше заедно с възрастната жена на губернатора, как отвръща с поклон на исканията й, независимо дали в рисувалния салон или будоара, как навежда хубавата си глава, усмихвайки се в мълчаливо съгласие.
Тези мисли я измъчваха, правеха характера й злъчен и раздразнителен, затова тя се тросваше на Пиер, Жан и Гастон и изпълваше дните си с непрекъснати задачи, които изтощаваха тялото и душата й така, че да може да спи през нощта. Все пак понякога си мислеше, че няма да може да намери спокойствие, докато не измисли начин да плати на Рене за злините, които беше направил. Искаше да го накара да страда. Проблемът беше да открие как.