Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен посегна да затвори капака и той падна с трясък. Тези неща нямаха нищо общо с това, от което имаше нужда тя и капитан Додсуърт трябваше да го знае достатъчно добре. С каква цел й ги показваше тя не знаеше, но седна със скръстени ръце и го зачака да се върне.
Той не се забави много. Носеше две чаши и отворена прашна бутилка. Остави ги на масата и се зае да налива от рубинената течност.
— Е, — каза той с усмивка — какво мислите?
— За стоките в сандъка ли? Мисля, че са много скъпи за мен.
— Глупости! Те не са нищо необикновено.
— За някои може би не, но доколкото ще трябва да се харесат на индианките, те едва ли имат достатъчно кошници и билки дори за една десета от тях.
— Нямате ли други амбиции, освен индианките?
— Какво искате да кажете?
— Да предложите тези стоки на дамите около губернатора. Няма ли да могат да си ги позволят?
— Възможно е. Но трябва да знаете, че не мога да ви платя за тях.
Той, й подаде чашата и отпи от виното си, преди да й отговори.
— Възможно е да организираме партньорство.
— Какво по-точно? — въпросът на Сирен съдържаше подозрение.
— Такова, бих казал, което да е от полза и за двамата.
Възможно беше той да няма предвид нито повече, нито по-малко от това, което казва. Или не?
— Мисля, че не разбирам.
— Аз ще подсигурявам стоките, вие ще ги продавате. Ще делим печалбата поравно.
— Това е много великодушно предложение.
— И такова, което обещава отплата. Френските дами са много привързани към дрънкулките си. Вземете например този парфюм. — Той бръкна в сандъка и извади флаконче. Махна тапата и богатия аромат на дамаска роза изпълни стаята.
Тя направи бърз, отрицателен жест.
— Парфюмът е нещо, което те могат да си купят от Франция.
— Да, невиждана гледка. Мисля, че ще подскочат, ако могат да си купят нещо, особено ако го видят върху вас.
— Върху мен? Не мога да го направя — би било смешно с моите груби дрехи.
— Ще ви помогна с дрехите. Всъщност за мен ще бъде удоволствие да го сторя.
— Заради бизнеса, разбира се.
Той се усмихна при сухия й тон, уверен, че тя е разбрала смисъла на думите му, но със сигурност следващите две щяха да доведат до разбиране:
— Не съвсем.
— Разбирам. — Тя се изправи и обиколи масата. — Боя се, че трябва да ви откажа.
Той хвана ръката й.
— Защо, ако мога да попитам?
— Струва ми се, че е очевидно. — Тя подчертано погледна пръстите му, стегнати около ръката й, но той не ги махна оттам.
— За мен не е. Очевидно сте приятелски настроен към Льомоние, да не споменаваме за Бретон. До тази година се държах настрана, защото не исках да се бъркам на Пиер и Жан, но щом те са ви отстъпили…
Сирен изтръгна ръката си от него и отстъпи.
— Каква гнусота!
— Нямах намерение да ви обиждам — каза той, като тръгна след нея. Беше заплашителен с ръста и самоувереността си. — Благодарен съм на Бретонови, че ви намериха и ви доведоха тук. Изглежда, че така е трябвало да бъде. Вие сте всичко, което съм си мислел, че трябва да е една жена, чаках ви, жадувах ви сякаш цял век. Възхищавам ви се и мисля, че бихме могли да работим добре заедно, но най-много от всичко искам вас.
— Не съм подозирала, но това няма значение. Аз не съм за продан!
— Аз не искам да ви купя. Искам да ви обичам. — Той сложи ръце на раменете й.
Тя се мушна изпод ръцете му. Рамото й бутна шишенцето с парфюма и то се изля в деколтето й, обливайки я със силния аромат на рози, преди да се удари в пода и да се търкулне. Тя се извърна след него, отстъпвайки още от Додсуърт.
— Не искам да ме обичате! — каза тя, като яростно клатеше глава.
— Вие само така говорите. Не бъдете толкова кокетна. Седнете и нека да поговорим.
— Няма за какво да говорим.
Тя се хвърли към вратата и я отвори. Той беше точно зад нея. Бутна с длан вратата и я затвори отново. Разпери ръце върху раменете й, обгръщайки я.
— Нека поговорим — предложи той, а в гласа му звучеше тържествуваща нотка — за това, какво ще направите сега.
— Опитайте — каза тя, събирайки юмруци, и както стоеше с гръб към него се завъртя и го удари отдолу нагоре по брадата. Кокалчетата я заболяха, но тя изпита удоволствието да усети как кожата се разцепи под удара й.
Той отстъпи назад замаян. Сирен не дочака реакцията му, а блъсна вратата и се натъкна на корабния стюард. Зад нея се чу недоволно ръмжене. Тя се хвърли в тъмнината. Тропотът на стъпките й звучеше в ушите й, както и ударите на сърцето й. После бяха заглушени от тежките стъпки на капитана. Тя бързо се изкачи по стълбичката и излезе на палубата. Без да се оглежда, отиде до края, готова да спусне стълбата в лодката долу.