Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Вървеше без определена посока. Просто е твърде неспокойна, за да остане на едно място, убеждаваше се тя, но краката й я отведоха отново в заслона. Кожената завеса плющеше от вятъра. Вътре мечата кожа стоеше гладка и опъната. Рене не беше там.
— Ако търсите Льомоние — той е на борда на „Полумесец“.
Сирен се обърна с въздишка и разширени очи. Капитан Додсуърт беше толкова близо, че полата й се отърка в краката му и тя усети дъха на ром от него. Бързо отстъпи назад и видя в очите му загриженост.
— Стреснахте ме — каза тя.
— Извинете. Нямах намерение да налетя така на вас, но е много тъмно.
— Казахте нещо за мосю Льомоние?
— Точно така. Помислих си, че може да се чудите къде е. Той отплува за кораба ми преди няколко минути, след като размени няколко остри думи с Туше. Сега отивам и аз, но Пиер тази сутрин спомена, че има някои мои стоки, които искате да видите. Мога да ви предложа място в моята лодка, ако искате да дойдете сега. Можете да се върнете с Льомоние.
Възможно ли е Рене да се е карал с Туше заради нея? Не знаеше как е разбрал, че малкият човек я е обидил, нито имаше значение — нямаше нужда от неговото вмешателство и тя щеше да му го каже. Предложението на капитана изглеждаше добро и щеше да бъде прекрасно извинение за присъствието й на кораба. Дори можеше сега да се окаже най-подходящият момент за собствената й търговия, ако обстановката позволеше.
Решението беше взето почти преди капитан Додсуърт да е завършил. С решителен глас тя каза:
— Да вървим тогава.
„Полумесец“ стоеше на вълните на залива като призрачен кораб, без светлини, без звук, със сиви вълна мъгла прилепнала до платната и високите мачти. От тъмнината се появи дежурният офицер, който помогна на Сирен да се качи на борда, после застана чинно настрана, докато капитанът скочи на борда. Капитанът му кимна сдържано и му заповяда да качи на борда двете каси индиго, които Сирен беше взела със себе си, после я хвана за ръка.
— Оттук, мадмоазел. Ще изпратя да кажат на Льомоние, че сте тук, а междувременно ще ви покажа специалните стоки, които може да ви заинтересуват.
Сирен малко посърна.
— Бих предпочела да отида в каютата на Туше, или там, където мислите, че са те с Рене.
— Бих казал, че не е толкова мъдро — произнесе той със смях. — Не е ясно в какво положение — с дрехи или без дрехи е човекът, а вие не бихте искали да го смущавате.
Той имаше предвид, че тя няма да иска да бъде смутена.
— Не ме интересува — каза тя. — Представете си, че се бият. Трябва да ги спра.
— Трябва ли? Би било лекомислено, след като Туше е трябвало да се крие през всичките тези години. Но ако настоявате, ще изпратя да видят и да ги спрат. Елате.
Трудно беше да се съпротивлява на добродушието и спокойното му държание. Тя тръгна с него, но не без съмнителен поглед през рамо към тъмния кораб.
Капитанската каюта не би могла да се нарече голяма. Тя се състоеше от койка, мивка в една ниша и маса, поставена под висяща от тавана лампа, която постоянно се клатеше. Сирен седна на единствения стол до масата. Капитан Додсуърт домъкна малък сандък до нея и се изправи.
— Бихте ли искала чаша вино? — попита той с блеснали очи. — Имам отлична мадейра.
Изглеждаше така, сякаш щеше да се обиди, ако тя откажеше, а това щеше да бъде лошо начало на търговията им. Във всеки случай тя не харесваше рома и не беше пила почти нищо през вечерта.
— Би било много добре.
— Чудесно — каза той с широка усмивка. — Ще се върна веднага и ще видя и за приятеля ви. През това време можете да погледнете нещата в сандъка.
Той излезе толкова бързо, че остави вратата да се люлее на пантите след него. Удоволствието му изглеждаше огромно, като че ли тя му беше обещала услуга. Сирен мрачно изгледа гърба му. Тя не беше разговаряла с него, освен в присъствието на Пиер или Жан. Сигурно човек, който говори толкова открито за жена си и децата си нямаше да изтълкува погрешно съгласието й да приеме поканата да дойде на кораба. Не, тя е глупачка. Рене е някъде наблизо и ще дойде всеки момент. Тя е в безопасност. И достатъчно уверена в сигурността си, за да бъде недоволна от презряното покровителство на Рене.
Отмести малко стола си и се наведе да погледне в сандъка. Той лесно се отвори. Тя вдигна капака, после спря замислено.
Тук, пред нея в сандъка лежаха искрящи, блестящи перли, сапфири, аквамарини и топази върху брошки, пръстени, обици и копчета, фино венецианско стъкло, огледала със сребърен гръб, поставени в порцелан, изрисуван с рози и херувимчета, малки цветни шишенца с парфюм със сребърни запушалки, тънка дантела, поръбена със злато и с втъкана сребърна нишка и навити лъскави панделки в цветовете на дъгата. Там нямаше нищо, което да не е красиво, рядко и невероятно скъпо. Ако бяха стоки за продан, те щяха да задоволят вкуса на маркиза или придворна дама.