Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Предател!
Тя коленичи, замахвайки с калното гребло и го блъсна в гърдите. Блъсна го с все сила. Той отстъпи, хващайки греблото, за да запази равновесие. Тя за втори път замахна, когато пирогата се плъзна напред.
Рене се препъна, залитайки. Пиер загреба още по-дълбоко и тесният съд подскочи върху водната повърхност. Той беше най-добрият лодкар и извъртя греблото, така че пирогата се обърна и се понесе по обратния път.
— Надолу по течението! — извика по-възрастният брат на Жан. — Техните лодки ще чакат зад завоя.
На брега Рене крещеше заповеди. Войниците развалиха строя и затичаха. Туше, ругаейки, дръпна мускета на един изостанал войник. Агентът на маркизата вдигна оръжието. Стреля.
Изстрелът прогърмя над водата. Преди звукът да достигне до бягащите пироги, се изви пронизителен вой. Сирен трепна, но не спря да гребе. Тя рискува да хвърли един поглед зад себе си и видя сив облак барутен дим да се стеле над водата, а Туше лежеше на земята, разтривайки челюстта си с ръка. Единственото, което се виждаше от Рене и войниците бяха техните гърбове, които се отдалечаваха тичешком към скритата лодка.
Навеждане, натискане, издърпване. С болка в мускулите и прекършващо гърба усилие те ускоряваха пирогите по водата. Разстоянието, което ги отделяше от мястото на нападението се увеличаваше. Пред тях се виеше път. Те се опитаха да минат напряко, за да съкратят ценното време.
Зад тях се чу вик. Обърнаха се и видяха дългата лодка, която току-що излизаше от покров от дим. Тя беше натъпкана с войници, които усърдно работеха със стърчащите от двете страни гребла. Действаха в синхрон, плъзгайки натоварения съд по водата. Войниците извикаха, когато забелязаха плячката си. Скоростта на лодката се увеличи.
Двете пироги подскочиха напред, когато страхът напомпа нови сили във вените на Бретонови. Сирен се промъкна напред да вземе веслото, което Рене беше оставил, после зае мястото си и загреба — навеждане, натискане, издърпване. Завиха покрай брега и се изгубиха между дърветата.
Сирен хвърли бърз поглед на Пиер. Той разглеждаше брега с неспокоен поглед. Преди да може да заговори, Жан извика през водата, разделяща двете пироги:
— Напускаме ли водата?
Пиер кратко кимна.
— На другия завой, може би.
— Да го направим! Туше ще тръгне след пирогите със стоките, ако ги оставим.
— Ще тръгне, но Льомоние командва — отвърна Пиер.
Жан сви рамене, неговият тъмен поглед никога не губеше яркия си блясък.
— Можем само да се надяваме.
Шансът според Сирен беше нищожен. По-голямата лодка с превъзхождащият ги екипаж се движеше толкова бързо, че можеше да ги настигне, преди да приведат плана на Пиер в действие. Стоките бяха важни като доказателство и трябваше да бъдат върнати от губернаторските войници, но това можеше да бъде сторено през почивката, след като вземат затворниците си. Дори и да успеят да слязат на сушата, нищо не можеше да ги предпази от преследването, нито от това да бъдат застреляни на място. Рене беше задържал войниците да не стрелят преди, вероятно заради нея, но не можеше да се надяват на още един подобен жест, още повече ако от него се очакваше да спре контрабандата.
Защо? Защо Рене е с такава мисия? Въпросът не даваше мира на Сирен. Отговорът беше ясен, независимо, че тя се опитваше да го избегне. Рене, както и Туше, е човек на маркизата, неин шпионин и лакей. Мадам Вудрьой не иска да има конкуренция в търговията с Англия, освен това беше важно съпругът й поне да даде вид, че се подчинява на заповедта да спре тази търговия. Следователно, Рене, след като е имал късмета да стъпи на корабчето на Бретон, е получил нареждане да се присъедини към тях и да ги вкара в клопката на маркизата. Той, с помощта на Туше, беше направил точно това. И тя също му беше помогнала. Мили боже, тя му беше помогнала.
От някакъв дълбок резерв Пиер извади допълнително усилие. Жан не изоставаше, а Гастон и Сирен правеха каквото могат. Пирогите летяха над водата, едва докосвайки повърхността. Те завиха на следващия завой и се понесоха нататък. Още няколко мъчителни загребвания и те обърнаха носовете на пирогите към брега и с изпънати мишци и вибриращи сухожилия ги насочиха сред висящите върби.
Всеки момент другите щяха да се покажат откъм завоя и да ги настигнат. Нямаше време да се занимават с богатите стоки. Те само грабнаха сака с храната и скочиха на брега. Пирогите избутаха обратно назад по течението с мощни тласъци и ги изпратиха люлеещи се далеч от мястото, където бяха слезли, за да прикрият следите си. Двата малки съда, сега по-леки, заплуваха, поклащайки се все по-леко и се заспускаха с бавното пълзене на течението.