Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Седмица след завръщането им Сирен видя Рене. Беше ходила на пазар и се движеше сама — отстъпка, която й даваше много по-малко удовлетворение, отколкото си беше мислила само преди няколко кратки седмици. Беше разменила сакото, което Рене й беше дал за голямо количество храна и дрехи и беше тръгнала обратно, пресичайки Плейс Роял. Рене идваше откъм бараките на площада. Той вървеше с един униформен офицер и двамата бяха увлечени в близък разговор. Излязоха от галерията и завиха към църквата.
Сирен рязко спря. Може би това внезапно спиране привлече вниманието на Рене. Той вдигна поглед, каза нещо на офицера и след като мъжът се отдръпна, направи няколко крачки към Сирен.
Сакото му беше от синьо кадифе — дълбоко синьо с пурпурен оттенък и сребърни копчета. Отдолу носеше жилетка от сатен в същия цвят, бродирана с черно и черен панталон. Напудрената му перука, върху която лежеше шапка с малко черно перо беше вързана на опашка с черна панделка, а на обувките си имаше сребърни катарами. Носеше дълъг ебонитов бастун и кърпичка, поръбена с дантела, които премести в лявата си ръка, когато свали шапка и й направи поклон.
Сирен не го дочака да се изправи, а се обърна рязко да го заобиколи. Той бързо и с лекота се придвижи да я спре.
— Само една секунда, Сирен. Чух, че сте се върнали. Не мога да изразя колко се радвах да чуя новината.
— Да, сигурна съм — каза тя язвително. — Разбира се, загрижеността беше причина да се претърси реката така щателно.
— Виждам, че няма да ми повярваш, ако кажа, че е така.
— Колко проницателно.
Рене я гледаше безмълвно. Тя беше внушителна в омразата си, с блестящи тъмнокафяви очи и пламнали от гнева бузи. Тя се държеше като императрица, с вдигната глава и гърди, опъващи плата на елечето й при всяко дълбоко, гневно вдишване. Искаше да я грабне на ръце и да я отнесе на някое място, където да може да я накара да разбере, да изтрие гнева й и да може да върне прекрасната светлина на лицето й, светлина, която той започваше да си мисли, че си е въобразявал. Но това беше невъзможно.
— Контрабандата е престъпление срещу короната — каза той рязко. — Мислиш ли, че никога нямаше да ви спрат?
— Не и човек, когото извадих от реката.
— Разбирам. Мислиш, че трябваше да съм по-признателен.
— Мислех…
Тя спря, когато гърлото й се сви от болка и нахлуването на чувства, твърде объркани, за да бъдат изразени. Изведнъж й се видя, че той е твърде близо, раменете му са твърде широки, а сивите му очи — твърде изразителни. Тя не искаше да му се поддава. Искаше да бъде студена и неумолима, а не да усеща копнеж по обятията му.
Тя се стегна, поглеждайки настрани над рамото му. Погледът й попадна на стълба за би чува не, който стоеше под бесилката пред църквата. Гледката на стълба и бесилката ясно й напомни за това, какво тя и Бретонови едва са избегнали. Когато върна погледа си към него, изражението й беше празно. Почти с обикновен тон тя попита:
— Какво направихте с нашите стоки?
— Те са конфискувани и са собственост на краля.
— Наистина ли?
Лицето му потъмня:
— Не е нужно да говориш така, като че ли съм ги взел за себе си.
— Откъде мога да знам къде поставяш чертата? Има толкова неща, които би направил — от съюзяване с мръсник като Туше за измама и предателство на тези, които са ти спасили живота до проституиране с една богата жена — ако можем да кажем — с неясна възраст и неограничено влияние.
— Забравяш — каза меко той — проституиране заради една млада жена.
— Имаш предвид това, което направи за мен? Не, не съм забравила. Как мога да забравя нещо, за което ще съжалявам до последния си дъх?
— Може да съжаляваш сега, но тогава не съжаляваше.
Очите й блеснаха при това некавалерско напомняне.
— Ласкаеш се. Направих това, което ми беше нужно. Съжалението ми е за това, че не избрах мъж, който повече да заслужава.
— Такъв мъж — каза той с хладна усмивка — можеше да иска повече в замяна.
— В замяна? Не ти дължа нещо. Дългът, струва ми се беше твой.
— Но ако той е платен не можеш да ме обвиняваш в неблагодарност.
Странно колко много я болеше от мисълта, че той я е любил само за да се отплати за това, че му беше спасила живота. Не че имаше някаква причина да мисли, че той я желае. На нея просто й се искаше да мисли така.