Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Шантел изобщо не беше усетила режещата болка в пръстите си.
— Нали няма пак да се заемат с космите ми? — попита заинатено тя.
— Не. Ще се окъпете и ще се върнете в стаята си. Време е да започне обучението ви.
— Но… — осмели се да възрази Сафия, ала веднага замлъкна, стресната от студения поглед на смарагдовозелените очи.
Едва сега, след края на схватката, Шантел осъзна, че стои пред лала Рахин чисто гола.
— Моля ви, дайте ми нещо да облека!
— Разбира се, мила. — Рахин вдигна ръка и втора робиня веднага изскочи навън. — Съветвам ви обаче сериозно да се постараете да се отървете колкото се може по-скоро от срама си, поне докато сте в хамама. Жените често лежат по цял ден тук. Вървете сега с прислужничките и ги оставете да изпълнят задълженията си.
Шантел побърза да се скрие в съседната стая и мекият тон на Рахин веднага се промени. Когато се обърна към Сафия, в гласа й прозвуча леден гняв:
— Глупачка такава! Има достатъчно време. Ще свършим тази работа, преди да я повика синът ми. Трябва да й дадем възможност да свикне с промененото си положение. Защо я настроихте срещу нас, защо ни превърнахте в нейни врагове? Ако видите, че е недоволна от нещо, първо елате при мен, разбрахте ли? — С тези думи тя излезе от стаята, без да остави на Сафия възможност да се оправдае.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА
— Е, какво ще кажете? — попита Адама.
Шантел вдигна ръчното огледало и замислено се вгледа в лицето си. Не се учуди, че след толкова много мазила едва се познаваше. Особено черните кръгове около очите, които й придаваха екзотичен вид, бяха нещо, с което едва ли щеше да свикне скоро.
— Изглеждам, като че някой ме е удрял с юмруци право по очите.
— Вярно е — ухили се Адама — Кожата ви е прекалено светла. Мисля, че е най-добре да сложим съвсем тънка линия, която да подчертае очите ви.
Шантел с удоволствие би минала без всички тези гримове.
— За какво ми е това?
— Нали искате да бъдете красива?
— Не. Не искам.
— Всяка жена иска да е красива.
— Аз не съм „всяка жена“, Адама — обясни търпеливо Шантел.
— Аха, разбирам. Искате да се отличавате от другите.
— Не! — извика сърдито Шантел. Това беше последното, което би желала — Продължавай да ме рисуваш и го прави колкото се може по-лошо.
Адама доволно се усмихна, вярвайки, че е успяла да защити становището си. Шантел я остави да мисли каквото си иска. Вече беше разбрала, че е почти невъзможно да се спори с Адама. Момичето беше толкова весело и безгрижно, че нищо не беше в състояние да помрачи доброто му настроение.
Адама беше причислена към нея тази сутрин, още преди скандала в банята. Чернокожото момиче беше талантлива гримьорка или поне така твърдеше. Майка й беше робиня от Нигерия, която работеше в кухнята. Баща й беше някой от дворцовите стражи, но нито майката, нито момичето знаеха точно кой. Малката не беше особено разтревожена от този факт и това не беше за чудене в странния свят, в който беше попаднала Шантел. Още една от многобройните разлики, с които трябваше да свикне.
Момичето беше красиво с екзотичната си тъмна кожа и фини черти на лицето. Макар че не познаваше баща си, той сигурно е бил доста светъл, защото черната кожа на дъщерята имаше златен оттенък, а големите й очи бяха с цвят на кехлибар. Момичето беше добро, стараеше се да се хареса на господарката си и беше възхитено от новия си пост. Шантел веднага се привърза към новата си прислужница.
Преди това Адама беше работила като слугиня в баните. Тичаше по цял ден, носеше освежителни напитки от кухните, обслужваше харемските дами, които лежаха по-килимите. Може би затова на шестнадесет години тялото й беше като на млада кобилка и тя изглеждаше малко тромавичка. Шантел нямаше да я праща тук и там, но Адама беше щастлива не само по тази причина. Момичетата, които не бяха избрани да споделят леглото на господаря, ценяха високо честта да бъдат назначени за лични прислужници на жените от харема.
Докато правеше грима на господарката си, Адама весело бъбреше и скоро Шантел се запозна с цялата й простичка история. Какъв късмет, мислеше си тя, това момиче никога нямаше да споделя леглото на владетеля. Но не изрази гласно тези свои мисли. Никой нямаше да проумее, че би предпочела да бъде проста слугиня като Адама, вместо първа съпруга на владетеля, затова нямаше смисъл да се опитва да им разяснява становището си.
Адама тъкмо беше изтрила черните кръгова около очите на господарката си, когато в стаята безцеремонно влезе някакво младо момиче. Облеклото и накитите му издаваха по-високо положение. Въпреки това Шантел се ядоса, че непознатата беше влязла направо, без да помоли за разрешение.