Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
Тя се извърна към него с ръка върху облегалката на стола.
— В дъното на душата си вие не сте лош, господин…
— Господин Сребърна свиня — прекъсна я той.
— Моля ви! — прошепна Кет и го погледна запленяващо. Колко ли безпрепятствено трябва да е въртяла баща си, Хенри и Ричард на малкия си пръст… — Не искате ли да ме пуснете да си вървя? Помислете за това.
— Мислите, че с по-голямо удоволствие бих приел отплата от вас, отколкото от Монджой?
— Ще ви се отплатя много по-сладко — сериозно обеща тя.
— При положение, че знаете какво бих очаквал от вас? Въпреки, че ме намирате за толкова отвратителен?
Кет поклати глава и отклони погледа му.
— Преди да се омъжа за човек, който е имал толкова много жени, бих искала да преживея свое собствено приключение.
— За да си отмъстите? Предупреждавам ви, че Монджой навярно очаква в леглото си девствена невеста.
— Няма право…
— Напротив, има всички права!
— Чуйте ме, господине! Макар и да сте невъзможен негодник, аз все пак не ви намирам за толкова лош. Бих се радвала да… ви опозная по-добре, преди да попадна в ръцете на Монджой.
— Защо? Мислех, че искате да ме видите на бесилото.
— Все пак навремето спасихте живота на баща ми…
— Не съм казал, че тайнственият стрелец съм аз.
— Въпреки това го зная. За това вече говорихме. Вие сам се издадохте. Бих ви дала всичко.
— Но срещу това искате свободата си — напомни и той.
— Да.
— А аз ще получа наградата, която пожелая?
По страните й изби руменина, но Кет не се противопостави.
— Помислете за това! Моля!
— Добре, ще размисля — той пусна четката в ръцете й, решен най-сетне да напусне колибата. На вратата се извърна още веднъж.
— Бъдете сигурна, госпожице, че ще помисля върху предложението ви — в следващите дни, седмици, а може би и… години!
След това той се втурна навън, а Кет недоумяваше какво го бе разгневило така. Той бе този, който се опитваше да я измами!
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Едва доста по-късно Дамиан се реши да се върне в колибата. Огънят тлееше и помещението бе изпълнено със сенки. Кет лежеше върху завивките от кожа, лесно различима в бялата роба въпреки тъмнината. За да види лицето й обаче, Дамиан трябваше да се приближи. Косата й отново бе в безпорядък, сякаш дълго се бе мятала насам-натам. Високо вдигнатата рокля откриваше нежните й ходила и добре оформени прасци. Изглежда спеше дълбоко и спокойно.
Дамиан с въздишка свали шлема си и го постави върху масата. Прокара ръка през гъстата си черна коса и съблече туниката и ризата, след което седна, за да събуе ботушите. Междувременно бе станало почти полунощ и той копнееше за сън.
Излегна се на леглото до Кет. Веднага осъзна какъв глупак е. По-добре да бе легнал навън върху някоя скала! В близост до нея не намираше покой.
Понечи да стане, но момичето подскочи и нададе вик на ужас.
— Катрин! — разтърси я той, прегърна я и двамата отново се отпуснаха върху разхвърляните завивки. — Сънувахте. — Тя се взираше в него със широко отворени очи, но изглежда възприемаше само някакви неясни очертания. — Кет! Кет! Това е само сън!
Ужасена, тя притисна лице към рамото му и Дамиан погали косата й.
— Виното! — простена тя. — Пих прекалено много, за да мога да спя спокойно. — Ръката й докосна бузата на рицаря, а Кет присви очи, опитвайки се да го види по-ясно. — Само ако знаех кой сте!
Милувката й бе твърде изкусителна и Дамиан отстрани пръстите й.
— Никой.
— Ужасен сън! — още веднъж тръпки полазиха по гърба й. — Дьо Ла Вил бе като жив. Принцът също беше там. Постоянно се опитвах да си внуша, че той не е лош, но нещо в него ме отблъскваше. А и историите, които се носят за него…
— Ако се омъжите за Монджой…
— И Монджой е като тях! — извика тя.
Дамиан нежно улови ръката й.
— Госпожице…
— Какъв кошмар! Аз бягах, но ме уловиха и тогава…
Устните му погалиха челото й.
— Сега всичко е наред.
В мрака тя обърна лицето си към него. Мъжът искаше да я целуне, да усети вкуса на устните й без досадния стоманен шлем. Устните им се намериха и се сляха. Из тялото и във вените му се разгоря пожар. Обхвана я с две ръце, притисна я към себе си, желаейки да я усети още по-плътно до себе си. С треперещи пръсти започна да гали шията й, разтегляйки деколтето на бялата дреха, за да целуне голите рамене на момичето. Дъхът му секна. Кет неспокойно се въртеше насам-натам. Движенията й го възбуждаха, нещо което тя едва ли правеше умишлено. Дамиан разкопча връзките на робата и разголи гърдите й. Сега той напълно изгуби разсъдък. Желанието, измъчващо го откакто я бе спасил, взе връх. Очите й блестяха в тъмното и Дамиан различаваше съвсем неясно контурите на лицето и блясъка на устните й, още влажни от целувката му.