Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
На следващия ден Женевиев пак се отнесе към него по същия начин. Но и Морис имаше свой план. Едва десет минути след като бе влязъл, забелязвайки, че камериерката все тъй усърдно бродира своята кърпа, той извади часовника си, стана, поклони се на Женевиев и си тръгна, без да каже дума.
Нещо повече, когато излизаше, той нито веднъж не обърна глава назад.
Женевиев, която проследи с очи госта си през прозореца, дълго стоя с празен поглед, бледа и нервна. След това почти се строполи на стола, напълно отчаяна от резултатите на своята дипломация.
В стаята влезе Димер.
— Да не би Морис да си е тръгнал? — попита той силно зачуден.
— Да — едва чуто прошепна Женевиев.
— Така бързо?
— Той стоя близо четвърт час.
— Ще дойде ли по-късно? — Не ми се вярва.
— Излезте за малко, Мюге — рече Димер на камериерката. След като останаха сами, Димер рече:
— Е, скъпа Женевиев, примири ли се най-сетне с присъствието на Морис в този дом?
— Напротив, струва ми се, че никога не сме били по-хладни един към друг, отколкото сега — отвърна като ехо Женевиев.
— Чия е вината за това според теб?
— На Морис, разбира се.
— Какво имаш предвид? — попита Димер. — Би ли ми разказала нещо във връзка с неговите посещения, за да ме убедиш дали си права или не.
— Нима? — силно зачервена извика Женевиев. — Нима не се сещаш?
— Да се сещам защо се е разсърдил ли? — зададе въпрос Димер. — Не.
— По всичко личи, че той не може да понася Мюге.
— Ами? — попита учуден Димер и добави: — Тогава да вземем да изгоним момичето. Няма да си развалям отношенията с когото и да е от моите приятели заради една камериерка я…
— Струва ми се, че той не би желал да изпъдим камериерката, достатъчно би било тя…
— Какво?
— Да не влиза в моята стая.
— Морис има право, естествено — отсъди Димер. — Той идва на посещение при теб, а не при Мюге. Всъщност напълно излишно е момичето да седи непрестанно до теб.
Женевиев учудено изгледа мъжа си.
— Но, скъпи…
— Женевиев — възрази Димер, — смятах в твое лице да намеря съюзник, готов да улесни замислите ми, а срещам тъкмо обратното, страховете ти само увеличават моите затруднения. Струва ми се, че се споразумяхме, а виждам, че имаш нужда да продължа да те увещавам. Женевиев, нима не ти казах, че имам пълно доверие в твоята честност. Не ти ли обясних, че Морис би трябвало да стане още по-доверен наш приятел… О, Боясе мой, винаги при изпълнението на плановете си мъжът среща съпротивата на жената!…
— Но, скъпи, не можа ли да намериш някакъв друг начин? И друг път съм ти казвала, че за доброто на всички ни е желателно да не влизаме в толкова тесни контакти с Морис.
— Да, за наше добро, да. Но за доброто на онази, която стои над всички ни, за доброто на онази, пред която сме се заклели да жертваме имот, живот, че даже и чест, е необходимо да се сближим с този момък. Самата ти знаеш, че Трюжи е под подозрение. На негово място при затворниците ще бъде назначен друг човек.
— Добре, ще отстраня Мюге.
— Ох! — възкликна Димер. — Защо ми говориш за това? Защо гасиш с думи огъня на моите мисли? Защо ми създаваш допълнителни затруднения? Женевиев, като предана и честна жена направи само това, което смяташ, че трябва да свършиш, само това. Утре няма да съм си у дома, ще сменя Моран във фабриката. И за обяд няма да съм си вкъщи, но Моран ще бъде тук. Той има да разговаря нещо с Морис и ще поиска нещо от него. Моран сам ще ти обясни всичко. Онова, което ще поиска той от Морис, запомни го много добре, Женевиев, е изключително важно, то е крайната ни цел. И не само това. То е и средството, с което ще постигнем целта си, то е последната ни надежда. Тя е у този тъй благороден, тъй добър, тъй предан нам човек, у твоя и моя покровител, заради когото ние трябва да жертваме и живота си, ако се наложи!
— Заради когото и аз съм готова да направя всякакви жертви! — с патос добави Женевиев.
— Това добре — прекъсна я Димер. — Женевиев, изобщо не зная как е станало така, но ти си причината Морис да го намрази, а трябваше да бъде тъкмо обратното. Както е зле настроен, Морис може би ще откаже да удовлетвори молбата на Моран. А не бива. Искаш ли да ти кажа, Женевиев, докъде ще докарат Моран всичките твои деликатности и сантименталности?