Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Кралицата помоли да й донесат вестниците, в които се съобщава за гилотинирането. Лепитър обеща следващия път да ги донесе.
Докато бе жив кралят, в Тампъл пазеше охрана от четирима души. След като той беше убит, стражата наброяваше трима: единият пазеше денем, двама оставаха за нощта.
Лепитър и Тулан хитруваха, за да могат винаги да бъдат заедно.
Часовете за пост се теглеха с жребий — на едно билетче пишеше „ден“, на другите две — „нощ“. Листчетата се слагаха в шапка и всеки изтегляше.
Когато идваше ред на Лепитър и Тулан, и на трите билетчета те написваха думата „ден“ и на третия си другар даваха правото да тегли жребия пръв. С престорени възклицания за късмета си и тази нощ да будуват, двамата приятели унищожаваха другите листчета, без въобще да погледнат в тях.
След като напълно се увери в почтеността на двамата, кралицата нареди нещата така, че те да бъдат свързани с Рицаря на Мезон-Руж. Беше направен опит за освобождаване на кралицата. Двете възрастни жени решиха да избягат, преоблечени като войници от охраната. Бяха им издадени войнишки свидетелства, дрехи също се бяха намерили, принцесата и малкият крал бяха предрешени като децата на човека, който всяка вечер палеше кандилата. Беше решено Тружи да бъде облечен като човека, който палеше кандилата, и даговеде децата навън.
За Трюжи сме говорили и друг път, но нека и сега кажем няколко думи кой бе именно той.
Той бе един от някогашните прислужници в трапезарията на краля и го бяха докарали в Тампъл заедно с още няколко слуги от Тюйлери, тъй като в началото, след своето арестуване, кралят не беше лишаван от нищо. Само за неговата трапеза първият месец народът плати над четиридесет и пет хиляди франка.
Подобен разкош не можеше да трае дълго. Комуната сложи железен ред навсякъде. Бяха изгонени интендантът и всички готвачи, останал бе само един от слугите и този слуга бе именно Трюжи.
Трюжи бе съвършен посредник между затворниците и техните привърженици. Той можеше свободно да излиза навън и следователно можеше да изнася и внася писма.
Писмата се внасяха и изнасяха в запушалките на бутилките с питиета, от които кралицата не беше лишена. Те се пишеха на хартията с лимонов сок и можеха да се четат само когато се доближат до огън.
И така, за бягството всичко беше готово, докато един ден Тизон не запали лулата си с хартията, която бе измъкнал от една запушалка. Той забеляза написаното и с ужас отнесе писмото на управителния съвет в Тампъл. Половината от посланието беше разчетена, но това беше само половината все пак. Почеркът бе на кралицата. Разпитаха Тизон, без много да се церемонят. Тизон разказа как мило са се държали Лепитър и Тулан с бившето кралско семейство. Цялата работа достигна до градския съвет и двамата компрометирани войници не се явиха повече на пост в кулата в Тампъл.
Оставаше единствен Трюжи.
Недоверието обаче беше стигнало до крайност. Никога не оставяха Трюжи насаме със затворените жени и връзката им с външния Свят беше станала невъзможна.
Един ден Елизабет подаде на Трюжи златно ножче да го почисти. Ножчето тя употребяваше, когато ядеше плодове. То бе съвършено чисто. Трюжи се досети веднага, че приборът му се даваше не за да го почисти, и веднага щом остана сам, отвъртя дръжката му. В нея имаше сгънато листче. На листчето имаше шифрована записка.
По-късно Трюжи върна ножчето на Елизабет, но един от пазачите съзря прибора, грабна го от ръцете на жената, извади го от калъфката. След като се убеди, че всичко е наред, пазачът върна въпросната вещ на нейната собственичка.
Това бяха обстоятелствата, при които Рицарят на Мезон-Руж направи втория опит за спасяване на кралицата.
Затворничките отдавна бяха изгубили всякаква надежда. Денят, който описваме тук, беше за тях ден на смъртно униние. Те бяха чули виковете по улицата и бяха разбрали, че последната опора на модератизма — жирондистите5, бяха подложени на съдебно преследване.
Донесоха вечерята в седем часа. Пазачите, както всякога, провериха най-щателно ястията, отвориха една по една всички кърпи, разчупиха хляба, раздробиха макароните, счупиха орехите. Никъде не беше открита никаква бележка. Те поканиха кралицата и принцесата на вечеря с простите думи:
— Вдовицо Капет, можеш да седнеш да ядеш най-после! Кралицата поклати глава отрицателно.
В същата секунда до нея се приближи госпожа Елизабет и преструвайки се, че я целува, й каза на ухото:
— Седни на масата. Струва ми се, че Трюжи ни прави някакъв знак!
Кралицата повдигна глава. Трюжи стоеше насреща й с кърпа под мишницата. Бе повдигнал дясната си ръка към окото.
5
Партията на умерените. — Б. пр.