Нарцис и Голдмунд

Когато най-после все пак реши да тръгне, зад него стоеше отецът, на когото преди това се бе изповядал.

— Намираш ли я хубава? — попита той приятелски.

— Неизразимо красива! — призна Голдмунд.

— Мнозина казват така — добави духовникът, — а други говорят, че това не била истинска Богородица, била твърде новомодна и светска, всичко било пресилено и невярно. Много спорове се чуват за нея. А на теб значи ти харесва, това ме радва. Тя е едва от година в нашата църква. Подари я един благодетел на нашата обител. Направена е от майстор Никлаус.

— Майстор Никлаус? Кой е той? Къде е? Познавате ли го? Моля ви, кажете ми нещо за него. Трябва да е чудесен, даровит човек, щом е в състояние да създаде нещо такова.

— Не зная много за него. Той е дърворезбар в града, където е седалището на нашия епископ, на един ден път оттук, като художник има голяма слава. Художниците нямат желание да бъдат светци и той, разбира се, не е такъв, но положително е надарен и много мъдър човек. Виждал съм го понякога…

— Виждали сте го! А как изглежда?

— Сине мой, ти явно си съвсем омагьосан от майстора. Е, тогава го потърси и му предай много поздрави от отец Бонифаций.

Голдмунд благодари многословно. Отецът се оттегли с усмивка, а той още дълго стоя пред тази тайнствена фигура, чиято гръд като че ли дишаше и в чието лице едновременно бяха събрани толкова много болка и толкова много сладост, че чак му се свиваше сърцето.

Преобразен, той излезе от църквата, стъпките му вече водеха през един напълно променен свят. От мига, в който се бе изправил пред чудесната свята фигура от дърво, Голдмунд преживяваше нещо, каквото никога не бе преживявал, което много често бе осмивал у другите или им бе завиждал. Той имаше цел и може би щеше да я постигне, може би тогава целият му пропилян в скитничество живот щеше да добие висок смисъл и стойност. С радост и страх у него нахлуваше това ново чувство и окриляше крачките му. Този хубав, весел, светъл път, по който той вървеше, вече не беше такъв, какъвто бе вчера, място за празнично сборище и приятен за отдих, а само шосе, път към града, път към майстора. Нетърпелив, Голдмунд вървеше. Стигна още преди да настане вечер, видя зад градските стени да стърчат кули, видя издялани от камък гербове, боядисани хералдики над портата, с разтуптяно сърце мина през нея и почти не обърна внимание на шума и бодрата навалица по улиците, където се виждаха рицари на коне, коли и каляски. За него не бяха важни нито рицарите, нито колите, нито градът, нито епископът. Веднага след като влезе в града, Голдмунд попита първия срещнат човек къде живее майстор Никлаус и беше дълбоко разочарован, че той не знаеше нищо за него.