Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Лиарин почувства нервна тръпка в стомаха си. Макар да си повтаряше непрекъснато, че човекът я бърка с някого и че тя е Лиарин Уингейт и никоя друга, изведнъж я нападнаха съмнения. Ако не си приличаше поразително с онази жена, защо я беше заговорил собственикът? От друга страна, портретът в Бел Шен показваше, че тя без съмнение е съпругата на Аштън. Лиарин се вкопчи в тази мисъл и доброто й настроение постепенно се възвърна. Аштън, който не я изпускаше из очи, забеляза с облекчение това.
След обяда излязоха да се поразходят. Пред един обрасъл с дива лоза свод Лиарин задържа Аштън, обгърна с мамеща усмивка врата му и притегли главата му за целувка. Той с радост поде играта и мигът продължи дълго.
Изведнъж някой ахна от изненада. Влюбените се откъснаха бързо един от друг и забелязаха висок мъж с пясъчен цвят на косата, който ги гледаше слисано. Той стоеше като парализиран и очите му шареха между Лиарин и Аштън. Младата жена хвана полите си и избяга смутено, а Аштън я последва засмян, като промърмори някакво извинение. На главната улица викнаха на Хайръм да докара каретата и седнали вътре, със смях одумваха смаяния, добре облечен непознат.
Човекът още стоеше под свода, когато малко по-късно се зададе Хоръс Тич с Марелда Рус под ръка. Марелда беше видяла тръгването на семейство Уингейт и каза на Хоръс:
— Просто не разбирам как успя тази жена да убеди Аштън, че е Лиарин Уингейт, след като твърдеше в същото време, че била загубила паметта си. Уж нито знаела коя е, нито откъде е. Аз все още смятам, че е от лудницата.
— Но, съкровище, мистър Логън се закле, че не я е виждал никога преди това — престраши си да възрази Хоръс.
— Като се има предвид всичко, което Аштън прави за този човек, чудно ли е, че мистър Логън е казал това само за да не обиди благодетеля си? Трябваше да настояваш да я арестуват заради убийството на пазача, а ти се остави Аштън да те направи на глупак.
Хоръс сви юмруци и промърмори:
— Никога няма да му го простя и ти се кълна, че ще си отмъстя един ден.
— Най-добре вземи цяла армия със себе си следващия път, когато излезеш срещу Аштън Уингейт — посъветва го сухо Марелда. — Изглежда, че в такива ситуации той винаги печели.
Погледът на Марелда падна върху високия непознат и очите й заблестяха възхитено. Въпреки че мъжът явно бе по-млад и по-едър от Аштън, имаше нещо, което й напомняше за него. От кройката и плата на дрехите му не бе трудно да се заключи, че е състоятелен, но и без това допълнително предимство за Марелда той бе доста по-привлекателен от Хоръс Тич.
Високият мъж докосна периферията на шапката си, но старателно подстриганите му мустаци дори не трепнаха, когато Марелда му отправи съблазнителна усмивка.
Жалко, помисли си тя, разочарована от неговото безразличие. Какъв ли важен проблем тегнеше на плещите му, та почти не я забеляза? Обикновено мъжете отговаряха далеч по-възторжено на кокетната й усмивка и сластната нега в погледа й.
Седма глава
Ню Орлиънс, вратата към Мисисипи, сияйната перла на делтата! Град, еднакво обичан от светци и от грешници. Царство на лениви дни и мамещи нощи, рай, в който всеки може да потърси и да намери щастието си. Убежище за авантюристи и мечтатели, извор на приказни удоволствия, започнати в тъмните часове на нощта и подхранвани от топлото слънце. Елдорадо, в което времето тече така неусетно, както калните води на голямата река, по чийто бряг градът се е разпрострял като полумесец.
От момента, в който Лиарин и Аштън напуснаха кораба, градът се превърна в едно приключение, което всеки миг създаваше нови спомени, вместо да събуди старите. Тук всичко беше странно и неповторимо. Сладостни, екзотични миризми изпълваха улиците. Нежни храсти излъчваха упойващ аромат, а азалиите покриваха с цвят градините, пълзяха по старите зидове. Без съмнение това бе райска градина за влюбените.
Три реда „плаващи дворци“ стояха в пристанището и когато „Речната магьосница“ се приближи до кея, сърцето на Лиарин затупка бързо-бързо от вълнение. Парната сирена пронизително изсвири, докато големите комини пухтяха леко и доволно. На кея кипеше трескава дейност. Изнемощели катъри теглеха към складовете коли, натоварени с бали памук или с бъчви меласа, пристанищни работници търчаха по тесни дъски, а боцмани със зачервени лица крещяха по екипажите си.
Аштън поведе уверено жена си по стълбата. Качиха се в една открита карета и Лиарин се почувства лека като птиците, които се рееха високо над пъстрото пристанище. С въодушевлението на дете тя въртеше глава ту насам, ту натам, при което забеляза групичка предизвикателно облечени мулатки в една карета. В пъстрите си копринени тоалети те изглеждаха изключително елегантни и очарователни. Необикновеният им външен вид заплени Лиарин, докато не забеляза, че горещите им погледи и закачливите усмивки бяха насочени не към друг, а към Аштън. Тогава разбра защо тези жени предизвикват толкова често силна ревност. Аштън се засмя, когато тя се притисна към него и изпълни желанието й да демонстрира близостта им, като я прегърна през раменете.