Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Аштън?
Той се обърна.
— Да? — Мълчанието й го накара да се приближи до леглото. — Какво има, Лиарин?
Тя се помъчи да види израза на лицето му на светлината на огъня.
Знаеше, че рискува много в този момент, защото беше крайно уязвима. Да, можеше да бъде наранена дълбоко и все пак искаше той да я люби. Копнееше да почувства тялото му и да му се отдаде без задръжки. Тя отметна завивката:
— Мисля, че няма нужда да пътуваш с мен до Ню Орлиънс. Можеш да имаш всичко, което пожелаеш, сега, веднага.
Сърцето му лудо заби, дълго потисканото желание се възпламени. Откопча трескаво копчетата на ризата. След няколко секунди голите му плещи проблеснаха в светлината на огъня. Той седна на ръба на леглото, за да свали ботушите си. Лиарин се изправи на колене, измъкна се от кадифената дреха и се притисна към него. Допира на гърдите й по гърба му го възбуди толкова много, че по слабините му се разля гореща, сладка болка. Това беше неговата Лиарин — топла, отдаваща се, истинска жена, способна да възпламени всичко у него. Вторият ботуш изтрополи на пода, докато ръцете й се плъзгаха по твърдата му гръд, потърсиха един белег и след това продължиха пътя си по изпъкналите мускули и окосмените гърди.
— Бързо! — прошепна тя в ухото му и го близна закачливо с върха на езика си. Той се отпусна по гръб на леглото и посегна към нея. Притегли я надолу към себе си и я зацелува лудо, а ръцете му се плъзгаха по задничето и, опипваха гърдите й и накрая спряха до отвора на нощницата. Лиарин пое изненадано дъх, когато с едно дръпване той разкъса на две дрехата й. Най-после изгладнелите му очи можеха да се нагледат на пищните й гърди. Устните му ги галеха. Полазиха я тръпки, нежният му огън почти спря дъха й и накара сърцето й да забие бурно. С още едно дръпване Аштън разкъса напълно нощницата и я захвърли в края на леглото. Очите му искряха. Със загадъчна усмивка Лиарин се изправи, хвана ръката му и го дръпна до себе си, докато застанаха на колене един срещу друг. Ръцете му се плъзнаха по хълбоците й, а тя го целуваше нежно по врата и лицето. Твърдите пъпки на гърдите й докосваха окосмената му гръд.
— Мисля, че съм влюбена в теб — прошепна тя. Пръстите си й играеха с косите на врата му. — Желая те… О, Аштън, толкова те желал…
Той я сграбчи в ръце, устата му потърси нейната. Устните им се сляха със страстно нетърпение. Когато се откъснаха един от друг, в очите и на двамата имаше едно и също желание. С възхита Лиарин плъзна длани по гърдите на Аштън, след това по-надолу към колана на панталона и после по стройните, твърди бедра, докато той се разкопчаваше. Ръцете й погалиха с леко докосване корема му, той пое дълбоко въздух и стисна зъби. Гореща кръв нахлу в слабините му, нервите му пламнаха.
Изправи се и смъкна панталона, след това застана гол пред нея. Видът му събуди у нея мъчително желание, тя протегна ръце. Той я прегърна, положи я нежно да легне, а ръцете и устните му се плъзнаха по копринената й кожа със сигурността на мъж, който знае силата си. С изтънчено умение той дразнеше сетивата й, а тя отговаряше с тихи, щастливи стонове. Възбудата й нарастваше все повече, докато започна да трепери и да се извива. Той я взе с дълбок, горещ тласък. Буря от непрекъснати усещания я облада и я изпълни с безкрайна радост. Тласъците му бяха нежни, изпълнени с копнеж, докато страстното желание ги накара да станат по-бързи и двамата се понесоха бурно към кулминацията. Тя се надигаше насреща му, отговаряше на коравите му удари със същата пламенност. Слети в едно, те се носеха все по-нагоре по вълните на своята страст, плуваха заедно през един проблясващ божествен свят, докато напуснаха орбитата му и се върнаха обратно на земята. С въздишка на задоволство отново сляха устни в заглъхващия топъл огън, който току-що ги беше поглъщал. Навън дъждът се лееше по стъклата на прозорците, но нито Лиарин, нито Аштън му обръщаха внимание, докато пиеха от сладкия нектар на задоволената страст.
Мъжката стая беше затъмнена срещу утринното слънце и само няколко лъча проникваха през кадифените завеси, спуснати над врати и прозорци. Лиарин се размърда и протегна ръка. Когато усети празното място до себе си, отвори очи и се изправи. В стаята беше тихо, никакъв шум не издаваше присъствието на Аштън наоколо. През нощта той я беше пренесъл в леглото си и с това веднъж завинаги беше сложил край на отделните спални. Стаята му бе подредена богато и изискано, преобладаваха пастелните тонове, тъмното дърво подчертаваше мъжката нотка, фактът, че тук живееше нейният любим, накара Лиарин да вижда помещението в още по-приятна светлина.