Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Тя отметна косите от лицето си и се отпусна със замечтана въздишка на възглавницата. Спомените от изминалите часове щяха да й запълнят времето, докато Аштън се върне при нея. Господарят на Бел Шен беше превзел и тялото, и душата й със своя покоряващ чар. Сърцето й му принадлежеше завинаги. Беше я омаял и сега тя си припомняше стройното му бронзово тяло, здравите мускули и стегнатия корем, излетите като от желязо бедра. Бузите й пламнаха, когато прибави към тази картина малко по-интимни подробности. Лека усмивка заигра по устните й, като си спомни как той всеки път оживяваше отново под ласката на търсещата й ръка. И по-късно, когато я остави за миг, за да стъкне огъня, тя беше запленена от гъвкавата игра на мускулите по гърба му и от стегнатия мъжки задник.
Вратата на втората спалня се отвори. Лиарин разпозна тежките стъпки на Уилабел и понечи да стане, когато изведнъж се сети, че е гола. Грабна халата на Аштън от таблата на леглото и го нахлузи. Уилабел отиде в банята, вратата се затвори след нея. Лиарин си отдъхна и се отпусна отново на леглото. Срамуваше се Уилабел да я види така, толкова скоро след като се беше клела да не се обвързва прибързано с Аштън. Но рано или късно ще трябва да обяви новото си положение на господарка на плантацията. Дори и в тази огромна къща не би могла да избегне за повече от час срещата с Уилабел.
Надойдоха и други прислужници и донесоха вода за къпане. Когато излязоха, на вратата леко се почука. Преди да отговори, Лиарин хвърли поглед в огледалото и установи, че косата й е напълно разчорлена и предателска руменина покрива бузите и шията й. Личеше си, че е прекарала нощта в прегръдките на мистър Уингейт и дума не можеше да става за благоприличие. Освен ако Уилабел не се покажеше много, много дискретна.
Лиарин реши да направи най-доброто в тази ситуация и смело отвори вратата. Икономката тъкмо подреждаше чисти кърпи и бельо. Тя си тананикаше тихичко под носа. Тя се обърна и поздрави господарката с обичайната си весела усмивка и бъбрене, така че Лиарин се почувства напълно непринудено. Уилабел явно не намираше присъствието й в спалнята на господаря за нередно.
Малко по-късно, когато Лиарин се разтапяше от блаженство в топлата вана, долу във фоайето се чу тропот на ботуши. Луела Мей изтича бързо по стълбите и почука на вратата на господарската спалня. Уилабел се измъкна веднага от покоите и остави младата жена сама.
Аштън влезе в стаята си и чу тананикане от банята. Той облегна рамо на вратата и загледа с удоволствие голата красавица във ваната. Беше се появил точно навреме. Дамата на сърцето му се къпеше и от проникващата през прозореца утринна светлина кожата й с цвят на слонова кост блестеше като коприна. Приличаше на нимфа, къпеща се в някое скрито горско езеро.
Най-после Лиарин вдигна глава; беше почувствала присъствието на друг човек и помисли, че е Уилабел. Когато вместо нея видя Аштън да стои в рамката на вратата, тя се стресна. Още не беше свикнала дръзки мъжки очи да гледат тялото й и се изчерви до пъпките на гърдите си.
— Добро утро, любима. Изглеждаш вълшебно!
Той носеше панталон за езда, ботуши и бяла риза с широки ръкави. Лиарин се изчерви още по-силно, защото в това облекло той изглеждаше още по-самоуверен, което я накара да почувства по-силно собствената си голота. За да прикрие неловкостта си, тя попита:
— Беше ли вече на езда?
— Да, ходих да видя дали всичко е наред с работата по изкореняването долу край реката — отговори той, като наблюдаваше поточетата сапунена пяна, които се стичаха от гърдите й. — Смятам да те заведа днес в Нечиз, за да си избереш нови рокли за пътуването ни до Ню Орлиънс.
— Мислех, че сега няма…
— Напротив, любима — Аштън пристъпи към ваната и седна на стола до нея. Взе гъбата и започна да й мие гърба, като бавно движеше ръката си от долу на горе. — Ню Орлиънс може би ще ти помогне да си възвърнеш паметта. Освен това имаме нужда от време да свикнем отново един с друг. И къде е най-добре да стане това, ако не там, където е започнало?
Лиарин наклони глава настрана и въздъхна от удоволствие, когато пръстите му започнаха да масажират гърба и раменете й.
— Хубаво ли е? — попита тихо той.
— О, да, много! — Тя забрави стеснителността си и се наведе напред, за да посрещне ръцете му. Той започна да я разтрива по-силно и след това се захвана с гърдите й. Сърцето й заби по-бързо. С премрежен поглед потърси очите му. Той се наведе, захапа меката част на ухото й, отмахна настрани косата, която падаше по раменете й като мокър водопад и покри шията й с нежни целувки. Ръцете му се движеха насам-натам между гърдите й, после се плъзнаха във ваната и извадиха бялото й тяло на коленете му. Дрехите му се намокриха, но двамата не обърнаха внимание, те имаха очи само един за друг, останалият свят вече не съществуваше за тях.