Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
Когато Лиарин застана горе на стълбите, Аштън отново се почувства зашеметен от вида й. Тя беше избрала за разходката една от роклите, ушити за нея в Нечиз; изглеждаше очарователно. Още при първата им среща той беше разбрал, че тя по всичко отговаря на представата му за привлекателна жена. Споменът за нея не го беше напускал през последните три години, но когато я видя пред себе си от плът и кръв, разбра, че от очите му беше убягнал истинският мащаб на красотата й. Или може би разумът му си правеше шега с него, защото сега тя му се виждаше още по-хубава, отколкото беше образът в паметта му.
Аштън се усмихна и й махна. Докато тя плавно слизаше по стълбите, той попиваше всяка възхитителна подробност. Роклята с корсаж от синьо-зелена тафта и широка бяла пола от същата материя открояваше почти съвършената й красота. Колосана къдрава яка обгръщаше шията й. Ръкавите бяха бухнали горе, а надолу прилепваха плътно по ръката. Синьо-зелената шапчица беше обточена с дантела. Белотата на шията дръзко се подчертаваше от кадифена панделка със същия цвят.
— Мадам, русалките от приказките биха позеленели от завист при вида ви — театрално издекламира Аштън.
Лиарин се изсмя и обви шията му, а той я сграбчи през кръста и я вдигна от стълбата. Целуна я пламенно във въздуха, а тя му отвърна с цялата си страст. Той въздъхна и я пусна бавно на пода.
— Внимавай, ако продължаваш да ме възбуждаш така, ще те заведа право в леглото.
Тя му се усмихна прелъстително и пъхна ръце под жакета му.
— Все още не е късно да го направиш.
— Това е най-голямото ми желание — намигна й той в отговор, — но трябва да ти купя нова нощница. Не го забравяй. Имаме нужда от солиден запас за нощите, които ни предстоят.
— Сега разбирам защо Марелда ме мрази така — прошепна тя в ухото му. — Наистина е голямо удоволствие да се люби човек с тебе.
Аштън я погледна скептично, докато прекосяваха фоайето.
— Марелда не би могла да даде такава преценка, защото никога не съм бил в леглото с нея.
Лиарин притисна здраво ръката му и се усмихна:
— Много, много се радвам за това.
Хайръм чакаше до отворената врата на каретата. Когато младите излязоха от дома, той смъкна шапката от главата си и се ухили до уши.
— Леле, леле, такава хубава двойка градът отдавна не е виждал.
— Благодаря, Хайръм — отговори развеселена Лиарин. — Мистър Уингейт е много представителен мъж, нали?
— Да, мадам — отговори кочияшът. — Ама далеч не е толкова хубав като вас.
С ясен като камбанка смях Лиарин пое ръката на мъжа си и се качи в каретата. Плъзна се по кожената седалка и прибра поли, така че да има място за него. Той преметна лявата си ръка зад гърба й и тя да се сгуши плътно до него.
— Обичам те — прошепна й той.
Лиарин срещна нежния му поглед с мека усмивка.
— Това чувство е напълно взаимно, сър.
Каретата пое по обичайния маршрут за Нечиз, но за Аштън това пътуване беше съвсем ново изживяване. За пръв път от много месеци насам той се чувстваше напълно спокоен и уравновесен. Нощта беше донесла на тялото и сетивата му дългоочакваното освобождение. Но истинската причина за задоволството се дължеше на личността, която се притискаше така предано до него.
Лиарин махна едно влакънце от панталона му и използва случая да погали мускулестите му бедра. Аштън се засмя. Той се наведе над устните й и останалата част от пътуването мина по най-приятния начин, докато Хайръм не спря колата пред шивашкото ателие.
Аштън помогна на младата си жена да слезе на тротоара, обясни на Хайръм колко време ще се забавят и обвил с ръка талията й, я придружи в магазина. Мис Гъртруд забърза насреща им откъм задните помещения, като надничаше над топовете плат, разхвърляни навред по масите. Когато видя кой беше влязъл, тромавата жена с лице на папагал, вдигна ръце към небето:
— О, мистър Уингейт, бях толкова любопитна да се запозная със съпругата ви! — изчурулика тя.
Той представи двете дами една на друга и мис Гъртруд огледа Лиарин от шапчицата до кожените пантофки през своите тесни очилца, кацнали на тънкия й клонест нос. След това се усмихна и кимна одобрително:
— Баба ви беше тук вчера сутринта, мистър Уингейт и говори с такова възхищение за жена ви, че чак ми се стори прекалено, но сега виждам със собствените си очи, че всяка дума отговаря на истината.