Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Прегръдката й, в настоящото му състояние, почти го събори на земята. Тя каза:
— Притесних се. Останалите мислеха, че ще се прибереш малко след тях.
— При Ари… забавих се малко повече отколкото очаквах — отвърна й — Какво става тук?
Влязоха в топлия и уютен хол и Мадлин изостана, за да заключи вратите, докато казваше:
— Някакво същество. Струва ми се, от същия вид, който си видял под Двореца Мондоло. Беше на покрива. Надничаше в старата надстройка на Едуар. Нищо не беше пипано и никой не пострада, така че вероятно само ни е шпионирало. Не разбрах какво искаше.
— Аз вече изобщо нищо не разбирам. — изсмя се горчиво Никола — Предполагам Рейнар ти е казал какво открихме.
— Да. — Мадлин се обърна към него с лице изострено от светлината на лампата. — Арисилд каза ли ти нещо смислено?
Никола спря в началото на стълбите и я погледна. Понякога дори той се изненадваше от Мадлин. Всяка друга жена би проявила благоприличието да се шокира до дъното на душата си или да припадне, или да призове гнева на небесата върху главите на виновниците. чудеше се дали да си обясни държанието й с общо взето кръвожадната й природа или с егоцентризма и самообладанието, които като правило характеризираха брилянтните актьори. Прокара пръсти през косата си в опит да събере мисълта си.
— Струва ми се, че Ари няма да помогне много.
— Опиума ли?
— Боя се, че най-накрая е унищожил всичко нормално в него. Наговори ми едни работи… — Никола поклати глава — Не знам. Или е това, или е полудял. Октав по някакъв начин е получил достъп до работите на Едуар. Точно затова успява да провежда спиритичните си сеанси. Притежава сфера, подобна на онези, които Едуар направи с Ари и Асилва. Но как се вмества в цялата тази работа кланицата във Валент Хаус, просто не знам…
Мадлин го хвана под ръка и го поведе нагоре по стълбите.
— Изморен си. Поспи докато се съмне и тогава крой планове.
— Проклета оптимистка.
— Проклета реалистка, — поправи го с изнурена усмивка.
Никола остави на Мадлин да организира подготовката за второ, по-щателно претърсване на Валент Хаус и се опита да поспи през остатъка от нощта. Но онова, което всъщност стори, бе че седна в кабинета си на втория етаж и разгледа тетрадките и парчетата хартия, които бяха открили при първото претърсване.
Тетрадките се оказаха точно онова, за което ги беше сметнал първоначално, преписи на ученик от вероятно забранен текст по некромантия. Докато ги чете, не видя никъде и следа от личното мнение на преписващия. Не е написал в полетата нито името си, нито настоящото си местонахождение, нито бъдещите си планове за унищожението на света, помисли си с горчивина Никола. Когато го правят, помага. Може би щеше да внесе известна яснота, ако успеше да разбере от кой текст са преписани бележките. Арисилд, естествено, щеше да ги познае от пръв поглед. Но ако беше с всичкия си и в състояние поне смътно доближаващо се до трезвеност. Но Арисилд от години не поддържаше връзка с Лодун и надали вече знаеше кой държи подобни книги в личната си библиотека, така че може би и в това нямаше кой знае какъв смисъл. Но ако научеха чий ученик е бил Октав и кога… Май все пак трябваше да попита Арисилд.
Парчетата хартия от чекмеджето на писалището бяха по-интригуващи, но не му помогнаха с нищо. Откъсите от думи бяха неразгадаеми, макар Никола да си мислеше, че познава отнякъде този почерк. Не беше на Едуар, това би било прекалено голяма надежда. Макар че може би и това нямаше никакво значение. Знаеше, че Октав някак е пресъздал работата на Едуар. Вероятно по нематериален способ. Да, бе, продължавай да си го повтаряш.
Като говорим за метода…
Никола извади от полицата над бюрото един обемист том. Той съдържаше мемоарите на един изключително методичен мъж, държавен чиновник, отговарял навремето за прокарването на нови улици и площади в порутените бордеи на Виен. Това бяха не толкова мемоари, колкото хроника на работата, описваща в най-точни подробности промените, наложени на древния град. Никола винаги бе смятал книгата за изключително ценна, доколкото Виен не разполагаше с почти никакви достоверни карти.
Той запрелиства оръфаните страници, търсейки раздела за улица „Херцогска“. Ето го… Събарянето на жилищните блокове, стария театър и останките от дома на Бисранския посланик след последния палеж, който му организираха… Аха. „Осведомих Херцога, че няма да се наложи да жертваме Двореца Мондоло“ — Не съм сигурен, че остана доволен — „но, че съседната му Вентарин Хаус ще трябва да бъде съборена.“ Държавният чиновник, човек явно нелишен от изтънчени чувства, бе съжалил за това, намирайки Вентарин Хаус за по-приятна за окото и по-красяща улицата от Мондоло. Вентарин обаче, се е намирала на неподходящо място и по онова време е била обитавана единствено от слуги, които са я поддържали, а самото семейство се било изнесло в имение в провинцията, за да приключи там в забрава и покой земния си път. Не бяха възразили срещу събарянето. „Нямаха нужда от тази стара къща, защото така или иначе не участваха в обществени прояви от поколения насам… Един от прочутите наследници на рода бе Габар Алис Вентарин, благородник, живял преди около два века… който заемал поста Придворен Магьосник при Крал Рожер.“