Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Магдалена, нещо със сестра ти ли? — я попита той, видимо развълнуван.
— Виктор. Задържан е. За убийство.
— Не може да бъде! Той е последният човек, за когото бих помислил!
— Сега са съобщили по новините… Имало доказателства. Значи затова оня лейтенант го оскуба!
Александър я погледна учуден, но телефонът й отново зазвъня и тя не можа да продължи. Този път се обаждаше Елена. Магдалена почти не успя да се вмести в потока от думи, който се лееше от слушалката. Докато говореше с нея, забеляза, че Александър, който не пушеше, извади една от нейните цигари и запали.
— Елена. Шокирана е. И е възбудена от това, че ще я викат за свидетел. Знаеш ли, Алекс, благодаря ти за всичко, но ще тръгвам. Няма нужда да ме изпращаш. Ето, всичко свърши.
— Не бързай с изводите, Магдалена. Той е задържан, но още не е осъден. Може и да не е Виктор.
— Прав си. Но за да го арестуват, значи има за какво. Още не мога да го осъзная. Искам да се прибера, да чуя следващите новини и да остана малко сама. Трябва да премисля някои неща…
— Не си въодушевена. Нали това искаше — да хванат този, който нападна сестра ти.
— Да, но… Познавам добре Виктор и съм в пълен потрес.
— Още ли се съмняваш в мене? — той зададе толкова тихо този въпрос, че тя едва го чу.
— Не исках! Още от самото начало не съм искала да се съмнявам в тебе, но… Разбери ме! Всичко сочеше, че е някой от познатите ми… Аз ще тръгвам, Алекс, нашите ме чакат.
— Добре. Ще те изпратя. И не възразявай. Това е мое задължение.
— Хубаво, щом се чувстваш задължен… — Магдалена усети леко клъвване в сърцето. Нима всичко при него е просто добро възпитание?
— Магдалена, какво си дете! Не разбра ли, че искам да прекарам още малко време с тебе? — той наистина четеше не само мислите, но и желанията й.
Тя за първи път се почувства спокойна и защитена. Нещо топло се разля в гърдите й и тя усети пак онова голишарче, което трептеше и искаше да изхвръкне. Мислеше, че след раздялата с Майкъл е изпаднало от гнездото. Зарадва се, че още е там и пърха. Магдалена се усмихна на Александър и облече якето си, което той държеше. Дали така й се стори, или леко я прегърна, докато й помагаше?
Вместо удовлетворение от добре свършената работа Николай изпитваше смътно чувство, че е влязъл в задънена улица. Зачете отново протокола от разпита. Заподозреният Виктор Христов даваше пълни и точни показания за самоличността си. Те се покриваха с изявленията на свидетелите. Не отричаше, че вечерта на двадесет и пети декември към седемнадесет часа е отишъл в заведението „Арките“, където е срещнал пострадалата Мария Владова в компанията на приятелката й Елена Лефтерова. Към седемнадесет и тридесет двамата са напуснали заведението и са отишли в дома на неговия колега Атанас Вълев, където са присъствали още седем души, изброени поименно от обвиняемия. Малко след двадесет и един часа Мария е изявила желание да си тръгва и Виктор е извикал такси, с което са пристигнали пред дома й някъде към двадесет и един и четиридесет. За събитията след този момент започваше да отговаря уклончиво. С редица уточняващи и улавящи въпроси Николай успя да изясни, че заподозреният се е намирал в много висока степен на алкохолно опиянение, като е бил и под наркотично въздействие, тъй като на събирането някои са пушили и трева. Заподозреният не уточняваше кой, нито имаше спомен за количеството изпит алкохол, но твърдеше, че по принцип нито пуши, нито пие, а от тревата си бил дръпнал само няколко пъти… Бил под въздействие на празничното настроение, тъй като с колегите са чествали завършването на сложен проект. След изясняването на тези обстоятелства заподозреният категорично отхвърляше да е извършил физическо насилие над пострадалата, като държеше на първоначалното си твърдение, че я оставил във входа и е тръгнал да се прибира пеша, тъй като „искал да се проветри“. След представяне на шапката като доказателство не отричаше, че е негова, но продължаваше да твърди, че не е забелязал кога и как я е загубил, защото не е бил на себе си. Когато Николай го притисна с въпроса откъде са нараняванията му по лицето, той видимо се притесни. Виктор имаше пресни белези, които съответстваха на нанесени при самоотбрана удари. Когато разбра, че ще бъде направена експертиза за доказване идентичността на намерения под ноктите на пострадалата материал с неговите епидермални клетки, той видимо рухна. Николай разбра, че Виктор вече няма психически сили за съпротива, и го попритисна с точно подбрани навеждащи и улавящи въпроси. Той се оплете, започна да си противоречи и накрая заяви, че ще направи пълни самопризнания. Не отрече, че е нападнал момичето във входа и че тя се е отбранявала. Но твърдеше, че от един момент нататък всичко му се губи. Признаваше напълно вината си за нападението над Мария Владова.