Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Изразът „Седем области на вселената“ е израз на имперското достойнство и е класически за върховната власт. Хаганът на аварите счита себе си за владетел, най-малкото равнозначен на византийския император. Затова подчертаването на силата на аварския вожд в официално писмо до Константинополския монарх е недвусмислен показател за обвързаността на хаганската титла с традицията на властта върху седем области.
Разглеждането на податката за седемте области (или седем царства, или седем народа) назад във времето би хвърлило светлина върху произхода на традицията.
Делението на света на седем дяла е широко разпространено в старогръцката и византийската традиция. Например Псевдо-Кесарий пише за деление на седем области, където всяка област е представена според културата на хората, които я обитават. Там писателят говори за славяни, живеещи на север и за фисонити, наречени още и дунавци. Това сведение, свързващо р. Дунав и Севера потвърждава данните на Повесть временных лет за присъствието на други племена освен славяните в обиталищата около р. Дунав.
Освен писмото до император Маврикий от хагана на тюрките, по сведението на Теофилакт Симоката, данни за присъщия на конната империя израз „владетел на седемте дяла“, както и практика, свързана с подобно административно и териториално деление се среща и у други автори по други поводи. Делението на седем части е проникнало от друга политическа традиция сред славяните, които известно време живеят под аварска власт и дори участват под аварско командване в обсадата на византийски крепости през VI–VII в. Св. Теофан Изповедник — основният извор за преселението на българите от времето на Исперих (Испор) отбелязва за съществуването на седемчастно племенно деление сред славяните.
Очевидно аварското владичество е оставило трайни следи в политическото и племенно устройство на славяните. Или обратното — аварите са си присвоили старинна индоевропейска традиция, низхождаща още към античността, когато се наблюдава едно движение от Запад на Изток, вероятно предизвикало и ответното разместване векове по-късно.
Наред с аварите титлата „хаган“ използват и хазарите. Делението на „седем дяла“ се среща и при тях. За това пише Ал Масуди, арабски пътеписец и събирач на странни случки, наричан от модерната историография „арабския Херодот“.
Подробно описание на хазарската политико-административна уредба предоставя Ибн Фадлан, който пише и за волжките българи. Затова разтълкуването на практиката в хазарската държава не е трудно, още повече, че хаганската власт там е неоспорима.
Васалната система на седемчастното деление е отбелязана и в грузинския епос „Витязът в тигрова кожа“. Неговият главен герой Тариел е наследник на трона, който държи властта над останалите народи и политически обединения. Индия в грузинския епос е далечното приказно царство, управлявано от властелините на света. Човекът, стоящ на трона на „Седемте престола“ (тук има непосредствена именна аналогия с името на старобългарския манастир „Седемте престола“, основан през епохата на Първото българско царство) притежава много голямо достойнство. Очевидно е, както това важи за всеки епос, че седемте трона е много стар израз, посочавщ властта на културния герой, победил злото преди да се възцари с целя блясък, дарен му от Провидението.
Класическото и най-авторитетно сведение за европейската традиция предоставя Херодот. В „Скитски логос“, книга IV от „История“, гръцкият пътешественик и писател описва обичаите, нравите и политическото устройство на скитите. Говорейки за обичаите и разположението на племената в земите, владяни от скитските царе, Херодот разказва за скитски обичай, съвпадащ дословно с казаното от Ал Масуди.
Известието на Херодот следва да се разбира като преминаване на скитските благородници — защото само заможни и знатни мъже могат да търгуват в черноморските елинистически градове. Следователно седемте преводача и седемте езика (glosas) отговарят на същото определение, което им дава Ал Масуди по-късно — съдии или благородници. Оттук произлиза и логичният извод, че върховният скитски цар, комуто принадлежи властта над всички (владетелският род при скитите по Херодот е обособен и произхожда от легендарния Колаксаис, чието име наподобява легендарния цар от българския фолклор Колада) има същото положение и вероятно същата титулатура, която носи хаганът на аварите при Симоката и хаганът на хазарите според сведенията на арабските писатели. Наличието на един и същи текст у антични автори и арабски писатели не подкрепя разпространеното в европейската историография мнение, че средновековните християнски хронисти механично преписват от античните автори.