Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
19.
Едва ли за лаика има по-банална машина от помпата. Някои предмети се ползват е престиж — меч, микроскоп, реактивен двигател. На помпите никой не им обръща внимание, като че ли те винаги са съществували и никой не ги е изобретявал. За проекта „Манхатън“ помпите, заедно с бариерите, се превърнаха в най-голямото главоболие, свързано с газово-дифузионния проект.
В началото на 1943 г. компанията „Ингерсол-Ранд“ се отказа да проектира подходящи помпи и Доби Кийт внезапно увисна във въздуха по един много важен въпрос. Той се опита да привлече „Алис-Чалмърс“ от Милуоки, които вече работеха по големите магнити за проекта „Манхатън“. Те не бяха много ентусиазирани, но се съгласиха да изработят помпите, ако им се даде модел. В това се състоеше и целият проблем. Изобщо не съществуваше проект за подходящи помпи, въпреки че групата на доктор Хенри Бурс от Колумбийския университет имаше известни успехи в тази област.
Кийт си спомни за обещанието на генерал Гроувс да осигури на „Келекс“ всеки специалист, който му потрябва. Той имаше предвид един свой приятел, първокласен инженер, който можеше да реши и най-сложните механични проблеми — Джордж Уотс, главен инженер на „Стандарт Ойл“ в Индиана. За жалост, когато Кийт се обади на президента на „Стандарт Ойл“ Едуард Зойбърт, му бе обяснено, че Уотс е прекалено нужен на компанията. „Имаме много военни поръчки и не можем да се лишим от най-добрия си инженер.“
Доби Кийт беше твърдо решил да се сдобие с Уотс и спомена за това на генерал Гроувс, който обеща да помогне. След няколко дни генералът се срещна с президента на „Стандарт Ойл“. След като го изслуша внимателно, Зойбърт повика Уотс в кабинета си и го представи на генерала. Без никакви предисловия главният инженер беше уведомен, че е преместен в Ню Йорк, където ще работи за компанията „Келекс“ по един изключително важен военен проект. Уотс не беше чувал нищо за „Келекс“ или за проекта „Манхатън“. Учуден, той попита:
— Кои са тези хора?
— Шефът им е Доби Кийт — отговори Зойбърт.
Зарадван, че ще работи със своя стар приятел, Уотс веднага прие. За него Кийт беше най-добрата препоръка на тайнствената компания „Келекс“. През близо десетгодишната им съвместна работа той си беше изградил много високо мнение за колоритния тексасец. Кийт и Уотс никога не разбраха какво е казал Гроувс на Зойбърт, за да го накара да промени решението си и да се лиши от своя главен инженер. Гроувс често използваше един изпитан похват, за да постигне целта си. Той беше убеден, че няма да се намери висш индустриалец, който да каже „не“ на генерала, направил си труда да дойде от Вашингтон и да се срещне лично с него, вместо да се задоволи с писмо или пратеник.
Джордж Уотс беше инструктиран за газово-дифузионния проект от Кийт в неговата комфортна крайградска къща в Ню Джърси веднага, щом пристигна през февруари 1943 г. Шефът на „Келекс“ наблегна върху важността на помпите.
— Тези помпи трябва да се различават радикално от всичко известно досега — каза Кийт. — Те ще трябва да сгъстяват един тежък, отровен и силно разяждащ газ, който бурно реагира при контакт с атмосферния въздух. Помпите ще трябва да се движат със свръхзвукова скорост и да работят в много дълбок вакуум при пълна херметичност. Очакванията са, че в края на дифузионната верига ще се събира съвсем малко количество пречистен уран, така че, ако се допусне и най-малък теч, той просто ще „изяде“ значителна част от продукцията. Едва успяхме да намерим производител — „Алис-Чалмърс“ — продължи Кийт, — Армията подписа договор с тях и ги натовари да построят нов завод близо до Милуоки. Но нямаме проект. За това си ни нужен ти, Джордж. Трябва да събереш добра група и да се заемеш с проектирането на помпите.
На Джордж Уотс и друг път му се беше налагало да прокарва пъртина. Той беше от инженерите, израснали заедно с модерната петролна индустрия в САЩ. Когато започнал кариерата си, тя се намирала все още в пелени. Инженерите трябвало да решават всичко в движение, да изобретяват и да импровизират. Нямало книги, нито учебници с готови решения на проблемите, нямало и никакъв натрупан опит. В неразораното поле на петролната промишленост те можели да разчитат само на емпирични методи и на собствената си изобретателност.
Джордж Уотс постигал всичко с тежък труд. Израснал в Мисури. Баща му бил локомотивен машинист, емигрант от Англия, интелигентен човек, но само с начално образование. Мечтата на младия Джордж била да учи математика, но след ранната смърт на баща му трябвало да работи, за да помага на майка си. По онова време математиката не е доходна професия и той е принуден да избере нещо по-практично. Записва механоинженерство в университета в Илинойс.