Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Хиеро легна по гръб и се замисли. Сигурен бе в едно — силно бе уплашил адептите на Нечестивия. Те очевидно искаха да узнаят повече за него. И дали има други подобни на него същества? Докато враговете се в неведение, отношението им ще бъде извънредно предпазливо.
Как да установи мислена връзка с приятелите си? Стените на крепостта не са пречка, но той сам бе блокирал възможността с телепатичната бариера около мозъка си. Да рискува и да я снеме? Разбираше, че трябва да бърза. Само Бог знаеше, колко време още ще се намира в относителна безопасност. Тази проблема приличаше на змията, която поглъща собствената си опашка. Да свали защитата означаваше да се окаже под пълния ментален контрол на адептите на Нечестивия. Всички „входове“ на разума му са затворени плътно и никой няма достъп — нито адептите, нито специалистите на Абатствата, нито спътниците му. Но и той не можеше да се свърже с тях.
Или имаше начин да го направи? Подобно на много забележителни идеи, новата мисъл тлееше отдавна в дълбините на подсъзнанието и възникна внезапно във вида на ясно и осъзнато решение. Откъде ли се появи? „Не може други честоти да се използуват, други канали за телепатична връзка, за каквито досега не подозираме?“ — помисли той и започна да опитва със сигнали в диапазона на менталния спектър на мозъка, който се смяташе за „пуст“ или по-скоро за изпълнен с фонов шум. Там излъчваха същества с малък и несъвършен мозък, приблизително съответствуващ на сумарния на пчелния рояк или мравуняка. Честотата бе така ниска, че непосредствено се допираше до невъзприеманите от човешкото ухо звуци, които издаваха някои обществени насекоми.
Хиеро реши да направи следното. Легна по гръб на сламеника, затвори очи и започна да опипва съзнанието на своите врагове на такава ниска честота, че те не подозираха възможността да бъде използувана. Отначало беше трудно, но новият канал му позволи да постигне доста. Той с радост установи, че може едновременно да съхранява телепатичния си щит в обикновения диапазон и да води разузнаване в ниските честоти. Тези зони на менталния етер бяха съвършено независими една от друга.
Започна с изследването на източника на външно въздействие върху мозъка му. Така да се каже, в движение, Хиеро изясни, че е способен да работи на три различни нива. Оказа се, че наблюдението и атаката над разума му е вършено от един човек. Но му е помагала някаква машина, тихото бръмчене на която ритмично се изменяше в зависимост от честотата на излъчвания телепатичен сигнал. На таблото на това устройство се виждаха множество бутони и разноцветни малки лампички. Между тях се намираше стъклена тръбичка, от краищата на която излизаха различни проводници. В такт с ритъма тръбата изпускаше смътна алена светлина. А един човек, безспорно адепт на Нечестивия, седеше със затворени очи и ръцете му се намираха поставени в тесни отвори на долната част на панела. Той не помръдваше и изглеждаше точно копие на С’нерг и З’дан.
Видя! Видя! Думите не успяха да прозвънят в съзнанието му и той го захлопна мигновено и прекъсна канала. Скри се напълно невредим зад телепатичната си бариера. Видя! Видя! Ликуващата мисъл се мяташе в главата му, като уловена птица в клетка. Направи го без да използува очи на животно. Обяснението беше, че на новото ниво честоти той е съумял незабелязано да проникне в чужд мозък и да използува зрението му. Сега трябва да разбере, какви други сетива е в състояние да възприема.
Отново се плъзна по невидимата нишка, свързваща го с разума на слугата на Нечестивия, който на свой ред също го наблюдаваше. И се порази, колко бързо успя да се приспособи към чуждото съзнание и да се включи към възприятията му. Помещението, в което се намираше мага, бе изпълнено с рязка неприятна миризма, идваща от малкото огнище. Хиеро предположи, че тлеещото вещество е подобно на лукинаги и се използува за подсилване на менталната сила. Но важното бе, че той, усеща тази миризма с обонянието на намиращия се там човек! А заедно с това от ръцете на другия възприемаше допира до металната студенина на машината!
Следващата стъпка направи с известен страх. Странната машина бе естествено настроена на чуждия мозък, с който се намираше в тесен физически и мисловен характер. Трябваше да узнае за нея колкото се може повече и да усети взаимодействието й с разумното същество. Абатствата едва напоследък започваха да разглеждат възможностите за усилване на мисловната мощ с помощта на специални апарати. Очевидно беше, че в тази област врагът бе отишъл далече напред.
Бавно и предпазливо, като човек с лошо зрение, който вдява игла, Хиеро се опита да използува новия канал за изследване на връзката адепт-машина. Съвсем не беше просто и безопасно. Постепенно започна да усеща, как разумът на другия, усилен от странната машина, се опитва да преодолее собствената му телепатична бариера. В същия миг започна да се задушава, стана му непоносимо горещо и затова побърза да прекрати опитите си. Очевидно, затвореният кръг ментална енергия не е безопасен. Засега остана напълно задоволен от предварителната проверка на новите му способности.