Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Какво ооо?
— Общежитието за офицери.
— Имаш ли съквартирант?
— Да.
— Аз пък нямам.
— Къде живееш, Сандра?
— Доста наблизо.
Те танцуваха мълчаливо известно време. Мартина притисна другата си ръка към широкия му гръб и го задържа до себе си. Ентусиазмът му не спадна. Гласът й обаче стана сериозен.
— Но трябва да ми кажеш две неща, лейтенанте.
— Говори.
— Знаеш ли как да се справиш с колан за жартиери?
— Боже! — Той едва не се задави от намека. — Мисля, че мога да се справя.
— И още един въпрос. — Тя вдигна лицето си и постави пръст върху бузата му. — Практикуваш ли безопасен секс?
— Да — отговори той, а очите му блестяха като на измъчено животно.
— Добре — каза Мартина. — Аз също. — Тя дръпна главата му надолу и тъкмо преди да притисне устни към неговите, прошепна: — Никакво чукане, докато не стигнем.
Пътуването с таксито беше замъглено сред объркани коси, пръсти и езици. Мартина почти не изпускаше устните му. Смучеше го така, че Делгадо май се зачуди кой от двамата е морякът, зажаднял за секс. Той притискаше гърдите й през роклята, а когато тя се натисна силно в него, ръката му се спусна към коляното, където повдигна роклята, а после се насочи по бедрото върху екзотичните жартиери, които му беше обещала, към коприната, вече влажна от възбудата й пред близката победа. Шофьорът, който беше возил стотици подобни двойки, не отделяше поглед от улицата пред себе си и каза само „Наблизо сме, приятелчета“, когато зави към източната част на Шестдесет и втора улица. Надяваше се да избегне гадната работа по почистването на сперма от задната си седалка. В този момент Мартина плъзна ръка под панталона на Делгадо и с една дълга, страстна въздишка го стисна, знаейки добре, че в такова възбудено състояние мъжът едва ли забелязва заобикалящата го среда.
После бяха вече в леглото на скромното студио на Сандра Ръсел. Униформата лежеше върху един фотьойл като спукан балон, коланът и сутиенът на Мартина се търкаляха върху обувките и шапката му на пода.
Когато видя мускулестото му тяло, тя веднага реши да му се наслади. Разполагаше с времето си. Седна върху ръба на леглото и го притисна към себе си, докато сваляше роклята си. После се излегна и го накара да извърши останалото. Той я съблече трескаво, а после я облада. Тя се изненада, че свърши още преди него. Изпита към него обич, каквато изпитва ловецът, преследващ птица, кацнала на мушката му.
След като и той свърши с мъчителен вик, предизвикан от питиетата и страстния акт, тя го бутна да легне по гръб и бързо го доведе отново до възбуда.
Сега той беше обхванал талията й, изненадан от удоволствие, докато тя го яздеше. Тя се издигаше и спускаше, пръстите й се забиваха в мускулите на гърдите му все по-бързо, макар сега тя да не беше задоволена. Но Делгадо не можа да различи преструвката, докато се радваше на късмета си и гледаше устните й, които изпускаха тихи възклицания, които се усилиха, докато накрая тя извика:
— Сега! Сега! Сега!
Вратата на апартамента внезапно се отвори само на два метра от леглото и влязоха трима маскирани с качулки мъже. Господ знае какво си е помислил Делгадо, когато първият отхвърли Мартина върху пода с един шамар. После мълчаливо го удариха по главата с щанга и той изпадна в безсъзнание.
Овързаха го със здрава лепенка. Залепиха устата му, овързаха ръцете и краката му. После му поставиха две инжекции с натриев пентотал, дозата на които беше близка до смъртоносната, и сложиха тежкото му тяло в найлонова торба, като оставиха ципа отворен, за да влиза въздух, а след това го заключиха в гардероба, който беше изненадващо празен за апартамент на красива жена.
Нямаше какво толкова да се прибира, защото шкафовете на Сандра съдържаха само прах, а всичко останало беше евтини завивки. Те сгънаха униформата на Делгадо, взеха обувките му и затаиха дъх, докато проверяваха портфейла му. Оказа се съкровищница с пропуски на американския флот.
Накрая тримата мъже свалиха качулките си. Муса застана в центъра на стаята и изтри с вълнената качулка изпотеното си лице. Още дишаше тежко и приглади къдравата си влажна коса с пръсти. Изгледа доволно Мартина с нахална усмивка на по-висш от нея. Да, нейният начин сполучи, но тя също така доказа пред него, че когато я беше нарекъл курва, не е сбъркал.
Наметнала син, копринен пеньоар, тя беше скръстила ръце пред гърдите си. Бузата още я болеше на мястото, където я одра часовникът на Муса, но не това я ядоса.
Беше изражението му и това на другите двама мъже, които сега я гледаха тъпо ухилени, тъй като бяха видели командира си в положение, което никой боец не би трябвало да вижда.