Подозренията убиват

— Мисля, че той те харесва, Дино.

— Ха?!

— Каза ми, че се отнася с огромно уважение към проявяваните от теб като полицай почтеност и интелигентност. Така се изрази пред мен.

— Шегуваш си.

— Освен това, каза, че одобрява женитбата ти с Мери Ан.

Дино изпръхтя.

— Явно ти е дал от „Куинто-не-знам-си-какво“ порто, нали? Под негово влияние си склонен да чуеш странни неща.

— Мисля, че подценяваш Едуардо, Дино.

— Виж, такова нещо не бих направил никога.

— Не, имам предвид, че го подценяваш като мъж, като баща. Той остарява и естествено иска да види семейството си щастливо и… в безопасност.

— И смята, че аз не съм в състояние да ги защитя, нали? Гаден кучи син!

— Той по някакъв начин намесвал ли се е в разследването ти?

— Засега — не, но не го изпускам от очи!

— Може пък да ти помогне.

— Не му искам помощта. Няма да се оставя да ме омърси.

Стоун въздъхна дълбоко.

— Затова всъщност си приказвахте, нали, за това?

— Той даде ясно да се разбере, че иска да помогне, без да ти се бърка. Просто каза да му се обадим, ако ни потрябва помощ.

— Казах ти — от него помощ не искам!

— Може пък да има недостъпни за нас източници на информация.

— Ако научи нещо, никой не му пречи да се обади в полицията и да го съобщи.

— Струва ми се, че няма този навик, не си ли съгласен?

— Иска той да държи скрит коз, както винаги. А сега и да ме манипулира, та той да дърпа конците на закона. Не понасям това!

— Дино, ти си готов да използваш като информатор всеки уличен продавач на дрога или сводник, но не искаш да чуеш никаква информация от тъст си.

— Съзнавам логиката в думите ти, Стоун, но не мога да вървя против инстинктивното си усещане. Ако приема неговата помощ, означава, че и аз съм като него. Така чувствам нещата и точка. Ясно ли е?

— Ясно — прие Стоун и се умълча. — Знаеш ли — каза след време; — Долче ми пускаше крак под масата.

Дино зяпна.

— Там, под носа на Едуардо? Сериозно?

— Сериозно.

Дино избухна в смях.

— Нали ти казах, че е смела. Голяма работа е, а?

— Без съмнение, така изглежда.

— Не й се обаждай, Стоун. Не се набутвай.

— Ами аз…

— Изобщо не се шегувам. Едуардо е дявол, а Долче — неговата дясна ръка.

— Даваш го прекалено по италиански с мен, Дино.

— Какво искаш, да ти скочи Джони Донато ли? Той тръби навсякъде, че все още са женени.

— И защо Едуардо не се оправи с него? Ако използвам твоя мил и изразителен стил — защо все още Донато не е затиснат с бетонен блок на дъното на залива Шиипсхед?

— И това ще стане, ти не бери грижа. Когато се случи обаче, ще бъде направено по такъв начин, че на никого и през ум няма да му мине да го свърже с Едуардо или с Долче. Така пипа Едуардо.

— Ще следя развитието на нещата.

— И през това време стой настрана от Долче, тя е жива отрова.

— Не забравяй, че си имам Сара, Дино.

— Не забравям аз. Само гледай ти да не забравиш.