Мечът на Шанара

— Не мога да повярвам. — Думите излетяха от устата му преди Ший да успее да се овладее, а Аланон го погледна с обичайната насмешлива усмивка върху устните.

— Това е вашата история, Ший, историята на цивилизованите хора — каза той натъжен. — Но това което ни засяга по-пряко, е случилото се по-късно. Останки от расата на човека успели да оцелеят през ужасния период след масовото изтребление. Те заживели в изолирани участъци на земното кълбо и повели борба за оцеляване. Така започнало развитието на сегашните раси — хора, джуджета, гноми, троли, а някои казват и елфи, но те винаги са съществували, само че това е друга история и сега не му е времето за нея.

Аланон беше казал абсолютно същото за народа на елфите на двамата братя в Шейдската долина. Ший изгаряше от желание да прекъсне разказа в този момент и да попита за расата на елфите и за техния произход. Но знаеше, че е по-добре да не дразни високия историк и да не го прекъсва, както беше направил няколко пъти при първата им среща.

— Почти никой не си спомнял тайните на науките, оформили начина на живот преди унищожението на стария свят. Малцина били онези, които ги помнели. Повечето били почти примитивни създания, а онези, които имали някакъв спомен, си спомняли само откъслечни неща от познанието. Но запазили книгите си невредими, а от тях можели да научат повечето тайни на древните науки. През първите неколкостотин години ги държали скрити на сигурно място, без да могат да прилагат на практика написаното в тях и чакали да дойде времето, когато щели да им влязат в употреба. Чели ценните им текстове, а после, когато книгите започнали да се похабяват с годините, а те нямали възможност да ги запазят или препишат, малцината, които притежавали книгите, започнали да запаметяват информацията. Годините минавали, а знанията били предавани добросъвестно от баща на син и всяко поколение съхранявало грижливо познанията вътре в семейството. Пазели ги от онези, които ги използвали неразумно и застрашавали да създадат свят, в който да се появят условия за избухване на нови велики войни. Накрая, дори когато станало възможно да се запише съдържащата се в тези безценни книги информация, хората, които я били запаметили, отказали да направят това. Те продължавали да се страхуват от последиците, страхували се от всички останали, страхували се дори от самите себе си. И така, те решили, повечето от тях самостоятелно, сами за себе си, да изчакат да дойде подходящото време, когато да предложат знанията ся на развиващите се нови раси. Годините минавали, а новите раси започнали бавно да излизат от стадия на примитивното съществувание. Започнали да се обединяват в общности, опитвал и се да градят нов живот от пепелищата на предишния, но както вече ви казах, оказало се, че задачата била непосилна за тях. Карали се ожесточено за земя, затъвали в маловажни спорове, които скоро прераствали във въоръжен конфликт между расите. И тогава синовете на онези, които първи съхранили тайните на стария живот, на древните науки, разбрали, че вещата вървят неотклонно към упадък, пак към същото, което разрушило стария свят. И решили да действат. Мъжът на име Галафил видял какво става и осъзнал, че ако не се предприеме нещо, расите със сигурност ще влязат във война помежду си. Свикал на съвет в Паранор подбрана група мъже, всички, които успял да издири, всички въоръжени с познанията на древните книги.