Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Положението било допълнително усложнено от обяснимата неспособност да се направи връзка между различните дисциплини, различните познания на отделните науки. Много от членовете на Съвета не виждали практическо приложение на предаденото от прадедите им знание и в по-голямата си част то им се струвало като хаотично нахвърляни думи без някаква система и ли смисъл. И така друидите (нарекли се така по името на древна група), които се стремели да вникнат в същността, успявали да помагат на расите по много начини. Но нещата от запаметените от тях текстове, които не успявали да осмислят, се оказали прекалено много. По тази причина те се затруднявали да прилагат основните понятия на великите науки, които според тях, можели да помогнат на страната им да се усъвършенства и процъфтява.
— После друидите поискали старият свят да бъде отново изграден върху поставени от тях условия — вметна бързо Ший. — Искали да предотвратят войните, които са го били унищожили първия път, и в същото време да възкресят изгодите от всичките древни науки.
Флик тръсна озадачено глава. Не можеше да разбере какво общо има всичко това с Господаря на магиите и с Меча на Шанара.
— Точно така — кимна Аланон. — Но съветът на друидите, въпреки всичките му обширни познания и добри намерения, пренебрегнал един основен принцип на човешкото съществувание — когато едно разумно същество изпитва вътрешна потребност да подобри условията си на живот, да отключи тайните на напредъка, то винаги намира средства да направи това, ако не по един, то по друг начин. Друидите се уединили в Паранор, далеч от расите на земята и се заели поединично или на малки групи, да усвояват тайните на древните науки. Повечето се надявали, че материята, с която разполагат, познанията на отделните членове, които били разказвани пред целия Съвет, ще им помогнат в усилията да възстановят и овладеят древните средства за обуздаване на силата. Някои обаче не били доволни от този подход. Те, вместо да се мъчат да вникват по-дълбоко в думите и понятията на древните книги, предпочитали да се съсредоточават върху познанието, което веднага разбирали, и да го доразвиват в нови идеи, поставени на по-рационална основа.
Случило се така, че някои членове на Съвета, под ръководството на мъж, наречен Брона, започнали да се ровят в древните тайни, без да имат търпението да проникнат до дъно в старите науки. Те били изключително умни, на моменти истински гениални, и горели от желание да успеят, нетърпеливи да овладеят силата, която щяла да бъде толкова полезна на расите. Но по странна ирония на съдбата, откритията и разработките им ги отдалечавали все повече и повече от изследванията на Съвета. За тях древните науки си останали загадки без отговори, те се отклонили в други области на мисълта и бавно, но упорито се заплитали в една сфера на проучвания, която никой не бил овладявали никой не наричал наука. Това, което започнали да разкриват, била безграничната сила на мистиката — магьосничеството. Те успели да овладеят няколко тайни на мистиката, докато не били разкрити от Съвета, който им заповядал да спрат дейността си. Избухнали ожесточени спорове и последователите на Брона напуснали гневно Съвета, твърдо решени да продължат да следват собствения си подход.
Той спря за момент, премисляйки разказа си. Другите чакаха нетърпеливо.
— Сега вече знаем какво се случило в следващите години. По време на продължителните ся изследвания, Брона разкрил най-дълбоките тайни на магьосничеството и ги овладял. Но в този процес загубил самоличността си, а нищо чудно и душата си, и попаднал под влиянието на силите, които толкова ревностно търсел. Забравил старите науки и техните цели в света на хората. Забравил Съвета на друидите и целта му да създаде един по-добър свят. Забравил всичко. Останал му само непреодолимият подтик да научи още нещо за мистичното изкуство, за тайните на силата на духа, която позволява да се достигат други светове. Брона бил обладан от нуждата да разпростира силата си — да властва над хората и над света, който те обитавали, чрез способността си да използва тази ужасна сила. Резултатът на тази негова амбиция била позорната Първа война на расите. Тогава той взел надмощие над слабите, объркал умовете на расата на човека и накарал тези нещастни хора да воюват срещу другите раси като ги подчинил на волята на един единствен човек, който вече бил престанал да бъде човек, напълно лишен от способността да бъде дори сам на себе си господар.
— А последователите му? — попита бавно Мениън.