Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Той бил живял сред тях преди падането на Паранор, в годините, когато изучавай науката на мистиката. — Има нещо, което не разбирам — обади се изведнъж Балинор. — Ако Бремен е бил майстор в мистичните изкуства, защо самият той не сее противопоставил на силата на Господаря на магиите? Аланон отговори малко уклончиво: — Накрая той се изправил срещу Брона в равнините Стрелехайм. Но това не било битка, която можела да се види от очите на простосмъртни. После двамата изчезнали. Предположили, че Бремен победил Господаря на духовете, но времето доказало обратното и сега… — поколеба се за миг, после бързо продължи разказа си, но всички забелязаха многозначителната му пауза. — Във всеки случай, Бремен осъзнавал нуждата от талисман, който да служи като щит срещу евентуалното завръщане след време на някой като Брона, когато никой няма да познава мистичните изкуства, за да помогне на народите от четирите земи. Така у него се породила идеята за Меча на Шанара, оръжие, което да съдържа силата, необходима за разгромяването на Господаря на магиите. Бремен изковал Меча на Шанара, но не само от метала на нашия свят, а и с помощта на собствената си мистична сила, която му придала специалните защитни качества, присъщи на всички талисмани в борбата срещу непознатото. Мечът трябвало да черпи силата см от духа на простосмъртните, на които служи като щит. Силата на Меча била в тяхното собствено желание да останат свободни, да жертват дори живота си, за да запазят свободата си. Това било силата, която дала възможност на Джърл Шанара да унищожи тогавашната подвластна на духовете армия на Северната земя. Сега тази сила трябва да се използва, за да бъде върнат Господарят на магиите в света на забвението, в света, на който той принадлежи, да бъде затворен там завинаги и пътят му за връщане в този свят да бъде безвъзвратно отрязан. Но докато притежава Меча, той е способен да пречи, да не позволява на тази сила да бъде използвана за пълното му унищожаване.
— Но защо само потомък от рода на Шанара…? — въпросът се изплъзна от треперещите устни на Ший, а мислите му се лутаха объркано.
— Това е най-големият парадокс — възкликна Аланон още преди да чуе края на въпроса. — Ако сте следили внимателно всичко, което ви разказах за промяната на живота след Великите войни, за това как древните материалистични науки са отстъпили пред науката на сегашната епоха, науката на мистиката, тогава трябва да сте разбрали за какво всъщност става въпрос — най-необикновеното явление от всички. Докато науките на миналото боравели с практически теории, изградени върху неща, които могат да се видят, пипнат и усетят, магьосничеството на нашето време се основава на един съвсем друг принцип. Силата му е действена само когато се вярва, че тя съществува, защото това е сила над ума и тя не може да бъде нито пипната, нито видяна с помощта на човешките сетива. Ако умът не съумее да стъпи на нещо солидно и реално, за да повярва в нейното съществувание, тогава тя не може да има действително въздействие. Господарят на магиите знае това, а страхът на ума от непознатото и вярата му, че това непознато наистина съществува — световете, съществата, всички явления, които не могат да бъдат разбрани от ограничените човешки сетива — му предоставят предостатъчна основа, върху която да практикува мистичните си изкуства. Той се е възползвал от това повече от петстотин години. Ето защо Мечът на Шанара не може да бъде ефикасно оръжие, ако онзи, който го притежава, не вярва в собствената си сила да го използва.