Мечът на Шанара

— Мисля, че е по-добре да тръгна. — Ненадейното изявление беше направено от Мениън, който отново беше станал и гледаше останалите. — Дойдох до тук, за да съм сигурен, че Ший ще пристигне в Кълхейвън жив и здрав и постигнах целта си. Изпълних задължението си към него, но съм длъжен да браня родината и хората си с каквото мога.

— И какво предлагаш? — попита рязко Аланон, изненадан, че планинецът предложи услугите си, без да се допита преди това до приятелите си. Ший и Флик направо занемяха от неочакваното изявление.

— Аз съм най-добрият стрелец с лък в Южната земя — отговори Мениън с равен глас — А може би и най-добрият следотърсач.

Аланон като че ли се поколеба за миг, после погледана Балинор, който присви леко рамене. За секунди Мениън и Аланон се измериха с очи, сякаш всеки се мъчеше да преценя намеренията на другия. Мениън се усмихна хладно на мрачния историк: — Длъжен ли съм да ти отговарям? — попита той рязко. Тъмната фигура в другия край на масата го изгледа почти с любопитство. Настъпи гробна тишина. Дори Балинор отстъпи крачка назад, напълно изумен. Ший веднага разбра, че Мениън си търси белята и че никой друг от присъстващите освен тях тримата не знае нищо за пророка Аланон. Изплашеният младеж от Вейл хвърли бърз поглед на Флик, чието почервеняло лице пребледня при мисълта, че двамата мъже можеха да се счепкат. В горещото си желание да предотврати каквато и да е неприятност, Ший неочаквано се изправи. Очите на всички се обърнаха към него и в този момент мозъкът му блокира. — Искаш да кажеш нещо? — попита Аланон намусено. Ший кимна с глава и мислите му загалопираха отчаяно с ясното съзнание какво се очаква от нега Отново погледна Флик, който направи едва забележим жест, с който искаше да го увери, че ще го последва, независимо от решението му. Ший отново се поизкашля.

— Явно не съм се родил в семейството, в което трябва, и това изглежда е единственото ми качества Но най-добре ще е да доведа нещата да край. Флик и аз, и Мениън… ще отидем в Паранор.

Аланон кимна одобрително и дори се поусмихна, вътрешно доволен от младежа от Вейл. Ший, повече от всички останали, трябваше да бъде силен. Той беше последният син на рода Шанара. А съдбата на толкова много хора ще зависи от тази единствена, малка случайност, че се беше родил.

На другия край на масата Мениън Лий се отпусна безшумно на мястото си и от устните му се откъсна почти недоловима въздишка на облекчение, сякаш негласно се поздравяваше. Той нарочно беше провокирал Аланон и по този начин беше принудил Ший да му се притече на помощ и да се съглася да тръгне за Паранор. Планинецът беше направил отчаяна стъпка, която можеше да свърши с фатален сблъсък с Аланон. Този път беше имал късмет. Дали късметът ще продължи да им се усмихва и занапред, в предстоящото им дълго им пътуване?