Мечът на Шанара

Последва кратко мълчание. Дълбока тишина надвисна угнетително в нощната гора и последните думи на Аланон отекнаха с кънтяща острота. Ший се обади тихо:

— Каква е тайната на Меча на Шанара?

— В първата война на расите — продължи Аланон почти шепнешком — силата на друида Брона била ограничена. В резултат на това обединената мощ на другите раси, съчетана с познанията на Съвета на друидите, разгромила съставената му от хора армия и го принудила да се скрие. Щял да престане да съществува и цялото събитие щяло да бъде забравено като поредна затворена страница на историята — поредна война между простосмъртните. Но той бил разгадал тайната как да увековечи духовното си начало дълго след като тленните му останки се разложат и превърнат в прах. Успял някак да съхрани собствения си дух, като го подхранвал със силата на мистичните умения, които бил овладял, и му вдъхвал живот извън материалния свят, извън смъртта. Вече можел да хвърля мост между двата свята — светът, в който живеем и светът на духовете, който е извън нашия свят. Събрал спящите векове наред зли духове и изчакал момент, в който да си отмъсти. Докато чакал, наблюдавал как расите се отчуждават една от друга, както бил сигурен, че ще стане след време, и как влиянието на Съвета на друидите намалявало, докато интересът им към расите отслабвал. И тъй като познавал злото, той изчакал, докато омразата, завистта, алчността — присъщите на всички раси човешки недостатъци, — взели превес над добротата и доброжелателството, и тогава нанесъл удара си. Лесно наложил властта си над примитивните, войнствено настроени скални троли от планините Чарнал, подсилил числеността им със същества от света на духовете, на който вече служел, и армията му тръгнала на поход срещу разединените раси.

Както знаете, тя разбила Съвета на друидите и унищожила всички, с изключение на неколцина, които успели да се спасят. Един от спасилите се бил стар мистик на име Бремен, който предугадил опасността и напразно се мъчел да предупреди останалите. В началото бил историк и изучил историята на Първата война на расите, от която научил за Брона и последователите му. Заинтригувал се от това, което те се опитвали да направят. Заподозрял, че тайнствените друиди вероятно са придобили сили, за които никой не знае и срещу които никой не може да се бори. И така Бремен започнал да изучава мистичните умения, но много по-задълбочено и по-предпазливо към евентуалната сила, която усещал, че може да отключи. Работел усилено и след няколко години се убедил, че Брона действително все още съществува и ще започне следващата война срещу расите, а крайният й изход ще бъде решен от силите на магьосничеството и на черната магия. Никак не е трудно да се досетите как била посрещната тази негова теория. Прогонили го извън границите на Паранор. Тогава той самият започнал да усвоява уменията на мистиката и не бил в Паранор, когато армията на тролите завзела палата. Когато разбрал за разгромяването на Съвета, бил убеден, че ако не предприеме нещо, расите ще бъдат абсолютно беззащитни срещу усвоеното от Брона магьосничество — сила, непозната на простосмъртните. Но бил изправен пред проблема как да победи съществото, което нито едно оръжие на простосмъртните не може да срази, същество, съхранило се повече от петстотин години. Отишъл при най-голямата нация по онова време — народа на елфите, конто били под командването на смелия млад крал Джърл Шанара и им предложил помощта си. Елфите открай време уважавали Бремен, защото го разбирали по-добре дори от самите друиди.