Мечът на Шанара

— Истината е, че и аз самият не знам много за Аланон — призна си откровено той. — Пътува много, изучава страната, записва си промените на земята и нарастването на числеността на хората, които я обитават. Познават го във всички страни. Мисля че е бил навсякъде. Има изключително обширни познания за света. Повечето от тях не могат да се открият в нито един учебник. Голям чудак е.

— Но кой е той? — попита Ший възбудено, убеден, че трябваше да научи истината за историка.

— Не знам със сигурност, защото дори и на мен никога не ми се е доверявал напълно, въпреки че ме възприема почти като собствен син — отговори Балинор тихо, толкова тихо, че се доближиха малко до него, за да са сигурни, че няма да пропуснат нито дума от това, което щеше да каже. — Старейшините на джуджетата и на собственото ви кралство твърдят, че е най-великият сред друидите от онзи почти забравен Съвет, който управлявал хората преди хиляди години. Казват, че е пряк потомък на друида Бремен, а може би и на самия Галафил. Мисля, че във всичко това има голяма доза истина, защото той често ходи в Паранор, остава там за дълго и записва откритията си в знаменитите ръкописи, които се съхраняват в този град.

Замълча за момент, а тримата му слушатели се спогледаха и се чудеха дали мрачният историк би могъл да бъде пряк потомък на друидите, изпълнени със страхопочитание към вековната история зад гърба му. Ший и преди беше подозирал, че Аланон е един от древните философи-учители, известни като друиди. Очевидно беше, че той знае много повече от всички останали за расите и за източника на заплахата, която ги грозеше. Погледна Балинор, който продължи да говори.

— Не знам защо, но съм убеден, че не можем да си мечтаем за по-добър спътник при евентуална беда, дори и при среща със самия Господар на магиите. Не мога да ви дам нито някакво конкретно доказателство, нито да ви посоча някакъв пример но съм сигурен, че силата на Аланон е много по-голяма от всичко, което сме виждали досега. Той може да бъде много опасен враг.

— Виж, в това изобщо не се съмнявам — измърмори сухо Флик.

Минута по-късно вратата на заседателната зала се отвори и се появи Аланон. В слабата светлина на луната той изглеждаше огромен и страховит, почти точно копие на всяващите ужас Носители на черепи, от които те толкова много се страхуваха. Тъмният му плащ се повдигаше леко, докато се приближаваше към тях, а слабото му лице беше скрито в дългата качулка около главата му. Наблюдаваха го мълчаливо и се чудеха какво ли щеше да им каже, каква ли роля щеше да играе в дните пред тях. Докато ги доближаваше, той като че ли инстинктивно беше предугадил мислите им, но суровото му лице представляваше неразгадаема маска, която подслоняваше скрития под нея мъж. Единственото, което успяха да видят, когато се спря пред тях и започна бавно да се взира последователно в лицата им, беше внезапният блясък на очите му. Над малката група падна зловеща тишина.

— Време е вече да научите цялата история за Меча на Шанара, да научите историята на расите, която само аз познавам — гласът му се извиси и властно ги привлече. — За Ший това е изключително важно, но тъй като и вие ще бъдете излагани на същите опасностите, редно е и вие да знаете истината. Ще трябва да пазите в пълна тайна това, което ще научите тази вечер, докато не ви кажа, че вече е все едно дали ще проговорите. Ще ви бъде трудно, но ще трябва да мълчите.