Мечът на Шанара

Погледна безмълвно вглъбения, вперил взор в потъналата в мрак земя Флик и го обзе силно чувство на тъга, когато си помисли колко верен му беше той. Брат му винаги е бил безстрашен и всеотдаен, но някога не беше подозирал подобен обрат на нещата, който щеше да го отведе в центъра на страната на врага. Ший не искаше да замесва в цялата тази работа Флик, който не му беше длъжен с нищо. Знаеше че якият младеж от дол някога няма да го изостави докато усеща, че може да му помогне. Дали пък не можеше сега да убеди Флик да се откаже, дори да се върне в Шейдската долина и да разкаже на баща им какво ги беше сполетяла Идеята му се въртеше в главата, но накрая я отхвърля. Знаеше, че Флик никога няма да се върне. Каквото я да се случи, той ще издържи докрай.

— Навремето — тихият глас на Флик го откъсна от мислите му — се бях заклел да изживея живота ся в уединението на Шейдската долина, където нищо не се случва. А сега май ще бъда част от едно усилие да се спаси човечеството.

— Какво мислиш? Дали не сгреших, като взех това решение? — допита Ший, след като поразмисли малко.

— Не, не мисля — поклатя глава Флик. — Но не забравяй какво си говорехме по пътя дотук — за нещата, които са извън нашия контрол, дори извън нашия разум. Нали си наясно, че едва ли ще можем да владеем положението оттук нататък? Замълча и погледна брат си право в очите.

— Мисля, че решението, което взе, е правилно. Ще бъда неотклонно до теб, каквото и да се случи.

Ший се усмихна широко и постави ръка на рамото на другия. Помисли си, че беше предвидил какво ще каже Флик. Може би това беше един малък жест, но той значеше много за него, повече от всеки друг. Усети приближаването на Мениън от другата страна и се обърна към планинеца.