Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Даде им знак да го последват, отдалечи се от поляната и ги поведе все по-надълбоко в тъмнината на дърветата пред тях. Когато вече бяха навлезли на неколкостотин фута в гората, той сви към една малка, почти скрита полянка. Седна на изтрития пън на едно дърво и подкани останалите да направят същото. Седнаха бързо и зачакаха мълчаливо, докато известният историк събираше мислите си и се готвеше за разказа си.
— Много, много отдавна — започна накрая той все още обмисляйки обяснението — преди Великите войни, преди появата на расите, такива каквито ги знаем сега, земята била населена само от Човека, или поне така мислели. Цивилизацията се била развила много преди това, в продължение на хиляди и хиляди години — години на упорит и тежък труд и учение, благодарение на които човекът стигнал пред прага на овладяването на тайната на живота. По онова време било толкова славно и възбуждащо да се живее, с цената на толкова много усилия и упорит труд, че едва ли бихте могли да разберете всичко, колкото и да се старая да ви обрисувам най-точно и подробно цялата картина. През всичките тези години Човекът се трудел неуморно, за да разкрие тайната на живота, но така и не успял да се освободи от непреодолимата магия на смъртта. Тя била неизменната алтернатива, дори и в най-цивилизованите страни. И много странно, катализаторът на всяко ново откритие бил същият този неумолим стремеж да се изучи науката. Не науката, която расите познават сега — не разкриването на тайните на животинския свят, на растителния свят, на земята и на обикновените изкуства, — а науката на машините и силата. Наука, която се деляла на безброй много необятни области на проучване и всички те преследвали едни и същи две крайни цели — изнамиране на по-добри начини на живот или на по-бързи начини на изтребление.
Той замълча, усмихна се мрачно на себе си и наклони глава към слушащия го внимателно Балинор.
— Много странно, наистина. Представяте ли си? Човекът прекарвал толкова много време в преследване на две толкова очебийно противоположни цели. Дори и сега нищо не се е променило, дори след всичките тези години…
Замълча за момент и Ший хвърли бърз поглед към другите, но те бяха вперили очи в разказвача.
— Науки на физическата сила — възкликна неочаквано Аланон и Ший рязко обърна глава. — Те са били средствата за постигане на всички цели на онази епоха. Преди две хиляди години постиженията на човешката раса били несравними с постиженията през който и да било друг период на историята на земята. Вековният враг на човека — смъртта, можела да покосява само онези, които били изживели естествената продължителност на живота си. Болестите били буквално изкоренени и, ако е имало малко повече време, човекът щял да открие дори начин за продължаване на живота. Някои философи твърдели, че тайните на живота били забранени за простосмъртните. Никой никога не успявал да докаже обратното. Нищо чудно да са могли да го направят, но времето им изтичало и същите елементи на силата, които били ликвидирали болестите и немощта в живота, насмалко не унищожили напълно самия човек. В началото Великите войни започвали като несъществени спорове между няколко народа, но постепенно те се разраствали, и въпреки че всички много добре знаели накъде вървят нещата, споровете се превръщали от дребнави пререкания в силна ненавист по принципни въпроси — раса, националност, граници, вероизповедание… докато накрая ненавистта обхващала всичко. И тогава, най-неочаквано, толкова неочаквано, че малцина можели да кажат как така се било случило, целият свят се оказвал въвлечен в множество отмъстителни нападения между отделните страни, които били много научно планирани и осъществени. Само за няколко минути натрупваните през хилядите години научни познания, наученото през вековете, завършвали в едно почти пълно унищожение на живота.
Великите войни. — Дълбокият глас на Аланон беше мрачен, а тъмните очи горяха и трескаво наблюдаваха лицата на слушателите му. — Много подходящо название, няма що. Изразходваната в онези няколко минути на сражението сила не само че успяла да заличи тези хиляди години на човешко развитие, но и отключила цяла верига от взривове и катаклизми, които изцяло променили лицето на земята. Първоначалната сила нанесла най-много щети. Тя убила всичко живо върху деветдесет процента от земната повърхност. Но не се свършило само с това — разкъсани били континенти, пресушени били океани, в продължение на няколко хиляди години сушата и морето били лишени от способността да поддържат живот на земята. Това щяло да бъде краят на живота въобще, може би краят на самия свят. Но едно истинско чудо предотвратило тази гибел.