Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
— Време е да тръгваме — викна му Гарет Джакс и махна с ръка. Слантър вече беше в края на поляната.
— Чакайте… Спрете само за минутка.
Двамата се обърнаха и го загледаха. Той бавно стана и се провикна:
— Преди това трябва да ви кажа нещо.
Разказа им всичко. В началото нямаше такива намерения, но едното повличаше след себе си другото, когато се налагаше да дообясни нещата. Приключи разказа си преди да се усети. Каза им за посещението на Аланон във Вейл и за историята на Илдач, за това, че Брин и Роун бяха тръгнали с друида на изток, за да си пробият път в Мейлморд и накрая им разказа за появата на Краля на Сребърната река и за задачата, която той беше възложил на Джеър.
Когато свърши последва дълго мълчание. Гарет Джакс се върна при падналия ствол, седна на него и сивите му очи се вторачиха в младежа от Вейл:
— Аз трябва да ти бъда покровител? — попита той тихо.
Джеър кимна:
— Така каза той.
— А какво ще стане, ако аз откажа?
Джеър сви рамене:
— Не знам.
— Чувал съм фантазьорски истории, но тази е най-налудничавата, която се стоварва на нещастната ми глава! — възкликна внезапно Слантър. — Накъде биеш, като ни разказваш всичките тези безумия? Какво целиш? Не си въобразяваш, надявам се, че някой от нас двамата е повярвал дори и на една дума от това, което ни разказа?
— Ако щете вярвайте. Казах ви истината — настоя Джеър и не се помръдна от мястото си, когато гномът тръгна към него.
— Истината! Какво знаеш ти за истината? — развика се скептичният Слантър. — Разговарял си с Краля на Сребърната река, така ли? Той ти дал някаква магия, така ли? И сега от нас се иска да се завлечем дълбоко в Анар, така ли? И то не само в Анар, ами в самите зъби на Черните скитници. Ти си луд, момче! От всичките ти бръщолевения това е единствената истина!
Джеър бръкна в куртката си и извади торбичката със Сребърния прах:
— Ето прахът, който той ми даде, Слантър. Виж и още нещо. — Той свали сребърната верижка с Кристала на виденията от врата си. — Е, какво ще кажеш? Нещата, които ми даде, са у мен, точно както ви казах. Погледни ги, за да се увериш.
Слантър размаха ръце:
— Не искам нищо да гледам! Не искам да имам нищо общо с тези неща! Направо се чудя какво търся тук! — Изведнъж се обърна. — Чуй какво ще ти кажа! Няма да дойда в Анар, дори да имаш хиляда кристала и цяла планина от Сребърен прах! Намери си някой, който вече не милее за живота си, а мен ме остави на мира!
Гарет Джакс стана. Приближи се до Джеър, взе торбичката от ръката на младежа от Вейл, охлаби връзките и надникна в нея. После погледна Джеър:
— Прилича ми на пясък — каза той.
Джеър бързо погледна в торбичката. Съдържанието й наистина изглеждаше като пясък. Предполагаемият Сребърен прах не проблясваше със сребристи оттенъци.
— Естествено цветът може да е само маскировка, предпазна мярка срещу крадци — отбеляза замислено Майсторът на бойните изкуства.
Слантър го погледна ужасено:
— Ама ти да не би наистина да вярваш…
Гарет Джакс го прекъсна грубо:
— По принцип не вярвам на нищо, гноме. — Извърна поглед към Джеър и го загледа изпитателно. — Хайде да изпробваме магията. Извади Кристала и му попей.
Джеър се поколеба:
— Ама аз не знам как.
— Не знаеш как ли? — подметка саркастично Слантър. — По дяволите!
Гарет Джакс не помръдна:
— Мисля, че сега е моментът да разберем как ще стане това, не мислиш ли?
Джеър се изчерви и погледна Кристала. И двамата не бяха повярвали на нито една негова дума. Въпреки това не можеше да ги вини. И той нямаше да повярва, ако не се беше случило именно на него. Но то се бе случило и всичко беше прекалено убедително, за да не бъде истина.
Пое дълбоко въздух:
— Ще опитам.
Започна да пее тихо на Кристала. Държеше го внимателно между дланите си, сякаш се страхуваше да не го счупи. Сребърната верижка висеше между пръстите му. Пееше, без да знае какво трябва да пее, нито какво трябва да направи, за да даде живот на Кристала. Гласът му беше тих и нежен, призоваваше Кристала да се задейства и да му покаже Брин.
Кристалът реагира почти моментално. Сред дланите му блесна ярка светлина. Той така се уплаши, че едва не го изтърва. Светлината беше нещо живо. Затрептя с бял блясък и започна да се уголемява. Накрая придоби размерите на детска топка. Гарет Джакс приведе сухото си лице и се загледа напрегнато. Слантър тръгна към тях през поляната.
Внезапно лицето на Брин Омсфорд се появи сред светлината, мургаво и красиво, оградено от планини с голи стръмни склонове на фона на зора, също толкова неприветлива като самата планина.
— Брин — прошепна Джеър.
За миг му се стори, че тя ще отговори, толкова реален беше образът й сред светлината. Но очите й бяха толкова далечни, а гласът му не достигаше до ушите й. После видението изчезна. Джеър така силно се развълнува, че забрави да пее и магията на Кристала изчезна. В същия момент светлината угасна. Джеър подържа още малко Кристала в сключените си длани.