Мосад (По пътя на измамата)

Аериа се занимаваше с родословното дърво на кралското семейство на Саудитска Арабия. Също така търсеше подробности около предложението за изграждане на втори нефтопровод през цялата страна, в който искаха да се включат и иракчаните, за да прекарват безопасно нефта си до пазарите и да плащат за скъпо струващата война с Иран. Войната беше превърнала превозването на нефта с танкери през Персийския залив в изключително рискована задача. Видяхме много интересни доклади за Саудитска Арабия от британското разузнаване. Те бяха изключително добри и напомняха по-скоро на политически анализи на положението, отколкото на разузнаване. Но англичаните не бяха никак склонни да споделят с други данните на своето разузнаване. В един от рапортите им се казваше, че саудитците смятат, че приходите от петрола ще се увеличават, затова била и идеята за втори нефтопровод. Но самите англичани твърдяха, че скоро кризата в икономиката им ще се задълбочи, защото дотациите за здравеопазването и безплатното образование са на изчерпване.

Всички данни на британското разузнаване се приемаха сериозно, но често се чуваше, че може и да нямат вярна представа за действителността поради „Кучката“. В „Мосад“ Маргарет Тачър бе известна с това прозвище. Бяха я заклеймили като проводник на антисемитизма. Каквото и да се случеше, първият въпрос, който се задаваше, бе: „Добро ли е за евреите или не?“ Политиката и всичко останало минаваха на заден план. Единствено това имаше значение и в зависимост от отговора хората се определяха като антисемити, заслужено или не.

Получавахме дълги листове хартия, които напомняха на бяло индиго, със записани върху тях телефонни обаждания, а също и разговори между саудитския крал и роднините му, разбира се, преведени. Имахме подслушани телефонни разговори на принца с негов роднина в Европа. Казваше, че му трябват пари, и някой друг взимаше слушалката, за да продължи с уговарянето. Така ставаше ясно, че за Амстердам пътува танкер с милиони галони нефт и роднината трябваше да промени регистрацията на името на принца, а парите да се прехвърдят на швейцарската му сметка. Саудитците боравеха с огромни суми и смятаха това за нормалното положение на нещата, просто невероятно!

В един паметен разговор Арафат поиска помощ лично от краля, защото не можеше да се свърже с Асад12 в Сирия. Така че кралят се обади на Асад, като го четкаше с прозвища от сорта на „Баща на всички араби“ и „Син на Светия меч“. Асад отговори на обаждането на саудитския крал, но не се съгласи да приеме Арафат.

По това време се запознах с Ефраим (за кратко Ефи). Работил бе като свръзка на „Мосад“ с ЦРУ във Вашингтон. Ефраим се хвалеше, че именно той е причинил свалянето на Ицхак Рабин от власт през 1977 година, след като е бил само три години министър-председател от Партията на труда. „Мосад“ не харесваше Рабин. Бивш посланик на Израел в САЩ, през 1974 той се завърна, за да поеме ръководството на партията и да наследи министърпредседателското кресло от Голда Меир. Рабин изискваше суровите данни от разузнаването, а не обработената версия, която обикновено се предлагаше. Това създаваше доста трудности на „Мосад“ да пробутват информацията по предпочитания от тях начин.