Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
През декември 1976 Рабин и кабинетът му подадоха оставка, след като бяха принудени от тримата министри от Националната религиозна партия, които напуснаха правителството и от това последва вот на недоверие в Кнесета. Рабин остана министър-председател на временното правителство до изборите за Кнесет през май 1977, когато Менахем Бегин стана премиер за радост на „Мосад“. Обаче това, което довърши Рабин, бе „скандалът“, раздухал от известния израелски журналист Дан Маргалит малко преди изборите.
Беше свързано със закона, че израелски поданик няма право да държи банкова сметка в чужда държава.
Съпругата на Рабин имаше такава сметка в Ню Йорк с по-малко от 10 000 долара в нея. Тя я използваше, когато ходеха там, въпреки че като съпруга на министър-председателя правителството трябваше да финансира всичките й разходи. Все пак „Мосад“ знаеше за тази банкова сметка, а и Рабин знаеше, че те го знаят, но не го вземаше на сериозно. И сгреши.
Когато подходящият момент настъпи, те подсказаха на Маргалит, че Рабин държи сметка в чужбина. Според Ефраим, когато Маргалит пристигнал в Съединените щати, за да провери на място, той лично му доставил всичката необходима документация за тази сметка. Последвалите събития и скандалът били решаващи за победата на Бегин над Рабин. Всъщност Рабин бе честен човек, но „Мосад“ не го харесваше. Затова се отърваха от него. Ефраим непрекъснато се фукаше, че той е човекът, от когото е зависело свалянето. Никога не чух някой да му възрази.
През първата година ни заведоха на обиколка из Израелската авиационна индустрия (ИАИ). От саудитското бюро научих, че израелците продават бордови резервоари от тази фирма чрез трета страна (не разбрах коя) на Саудитска Арабия. Така техните изтребители можеха да носят допълнително количество гориво за по-продължителни полети, ако се наложеше. Израел имаше договор със САЩ за доставка на същите резервоари.
Саудитците се усетиха, че новата техника им излиза твърде солено, и се обърнаха към американците с молбата да закупуват резервоарите от тях. Това изправи Израел на нокти — в никакъв случай не трябваше да стане! Всичките еврейски връзки в Щатите бяха задействани, защото уж саудитските Ф-16 щели спокойно да стигат до Израел. Все пак знаехме колко несправедливо е всичко това, защото нашата цена надхвърляше многократно тази, която американците биха предложили, а и ние работехме под цивилно прикритие. Много неща се продаваха на саудитците по този начин. Те са голям пазар.
Отдел „Разследване“ се намираше под земята и на партера в главната квартира на „Мосад“. Там бяха шефът на целия отдел, заместникът му, библиотеката, компютърната зала, печатницата и свръзките за допълнителните разследвания. Основната част от хората работеха в 15-те бюра за разследване и събиране на информация: Съединените щати, Южна Америка, Общото бюро (там влизаха Канада и Западна Европа), атомното бюро (известно още и като бюро „Канут“), Египет, Сирия, Иран, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, Либия, Мароко (Алжир), Тунис (известни като МАГРЕБ), Африка, Съветския съюз и Китай.
В „Разследването“ се издаваха кратки сводки за деня, с които всеки се запознаваше още рано сутрин. Излизаше също и по-обширен седмичен бюлетин в четири страници на светлозелена хартия, където се отбелязваха по-значителните събития в арабския свят. Имаше и ежемесечно издание от 15 до 20 страници с големи подробности, карти и схеми.
Подготвих една карта на предложения нов нефтопровод с коментар към нея и схема, в която се посочваха шансовете на петролен танкер да премине необезпокоявано през Персийския залив. По онова време вероятността за успешно преминаване възлизаше на 30%. Предвидено бе, ако тя надхвърли 48%, „Мосад“ да започне да издава на всяка от враждуващите страни местонахожденията на противниковите кораби. Имахме човек в Лондон, който поддържаше връзка едновременно с иранското и иракското посолство и им даваше информация, представяйки се за патриот и в двата случая. Те даже искаха да му плащат, защото данните му винаги бяха точни. Но той заявяваше, че прави всичко от патриотизъм, а не за пари. Позволявахме на определен брой ирански и иракски кораби да преминават, но ако надхвърлеха границата, страните бяха своевременно уведомявани и сами си „коригираха“ бройката. Така бойният дух на враждуващите се поддържаше на ниво. А щом се трепеха помежду си, нямаше да им остават сили да се бият и с нас.