Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
В около 70% от случаите базовата страна е Канада. Единствената връзка на шпионите с офиса им е чрез техния катса. Всеки командир на такава група (катса) ръководи не повече от четири шпионски двойки.
В един от клоновете на „Комемиут“ работят близо 20 експерти в бизнеса. Те анализират всяка компания и съответния й пазар, като предават тази информация на командира, който на свой ред съветва шпионите какви сделки да сключват.
Шпионите се вербуват от целия израелски народ. Те са хора от всички сфери на живота — лекари, адвокати, инженери, учени, които са готови да отдадат четири години от живота си в служба на родината. Семействата им получават средната израелска заплата като компенсация, но в допълнение шпионинът разполага с банкова сметка, която непрекъснато расте.
В края на четирите години там обикновено има около 20 000 — 30 000 долара.
Шпионите не се занимават с пряко разузнаване — наблюдения от сорта на оръжейни доставки или разширяване на болничните отделения като подготовка за предстоящи военни действия. Те търсят косвени разузнавателни данни, което означава следене на икономическите показатели, слуховете, настроенията, морала и пр. Те могат свободно да се движат и да наблюдават всичко това без реална опасност за тях самите. Те не изпращат доклади от страните-мишени, но понякога внасят там разни неща — пари или съобщения. Много мостове в арабски държави са минирани още по време на строежа им от шпиони, които задължително се запознават с методите на пиротехниката, преди да бъдат пратени по задачите си. Ако избухне война, всички тези мостове биха хвръкнат във въздуха.
Във всеки случай, щом Цви и Амирам бяха разпределени в „Комемиут“, Шай Каули се обърна към останалите.
Ставаше въпрос за ваканцията, която ни бяха обещали.
— Както знаете — започна той, — всички планове подлежат на изменения. Разбирам, че се интересувате от ваканцията, но първо работата, а после забавленията. Вие ще сте първият випуск, който е минал през интензивния курс за работа с главния компютър. Това ще ви отнеме не повече от три седмици, след което ще си прекарате колкото е остало от ваканцията.
В „Мосад“ бяхме се научили да очакваме подобни неща. Често се случваше да ни кажат, че излизаме в отпуска от 12.00 часа в петък, обаче когато петъкът дойдеше, някой ни съобщаваше, че се налага да останем още 24 часа. Даваха ни 20 минути, за да се обадим вкъщи и да отложим всичко запланувано, след което се втурвахме като стадо към телефона.
За действащите катси имаше специална съобщителна система, която се включваше, ако е необходимо. В дома им се обаждаше телефонен секретар с обичайната новина:
— Здрасти, обаждам се от службата. Съпругът ти няма да си дойде, както се бяхте уговорили. Ще ти позвъни веднага, когато се освободи. Ако междувременно възникнат някакви проблеми, обади се на Яков.
Това се правеше нарочно. Не можете да си представите колко важен е сексът в живота на един катса. Факторът на несигурност означаваше пълна свобода. Ако катсата е хвърлил око на гаджето на някой войник и иска да прекара с нея съботата и неделята, е, жена му вече и бездруго е свикнала той да отсъства през празниците. Всеки копнееше за такава свобода. Но смешното нещо в цялата работа бе, че не можеш да станеш катса, ако не си женен. Нямаш право да излизаш в чужбина. Смята се, че очите на неженения шарят повече и по-лесно може да се хване на въдицата на някоя, която е била вербувана от враговете. От друга страна, всички останали се ослушваха, за да хванат някого, че хойка, и да злословят по негов адрес. Всичко това си остана пълна мистерия за мен.
Една стая на втория етаж в Академията беше освободена за компютърния курс и масите бяха наредени в дъга с конзолни екрани на всяка, за да могат всички да участват. Инструкторката прожектираше картините на стената пред нас: първото, което научихме, бе да създаваме файл въз основата на лични данни според така наречената „морковна страница“, оранжева страница със серия от въпроси, на които трябва да се отговори, за да получиш достъп до паметта на компютъра. Тези тренировъчни конзоли наистина работеха, бяха директно свързани с главното управление и черпеха информация от действителните файлове. От тях разбрахме как да оперираме със съществуващата програма и да получаваме нужната ни информация.