Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
С кратка приветствена реч към присъстващите се обръща ръководителят на Руския съюз на индустриалците и предприемачите Аркадий Волски. А след него думата взема първият основен докладчик председателят на Съвета на директорите на „Северстал“ ОАД Алексей Мордашов. Вълнува се, разбира се, докладвайки пред президента. Моят колега, специалният кореспондент на вестник „Комерсант“ Андрей Колесников, предава думите на господин Мордашов така:
— Все по-нарастваща роля започва да играе нарастването ролята на държавата и на нейните институции.
Наистина делово изказване! Наистина господин Мордашов правилно е разбрал задачата — да говори така, че нищо да не казва.
— В някои случаи — продължава докладчикът — могат да се наблюдават редица действия, които водят до разширяване функциите на държавата, а това на свой ред води до отслабване на нейната роля.
Също делово! Като нагледен пример господин Мордашов посочва перипетиите на свой приятел, който отдавна се опитвал да отвори магазин в Подмосковието, но все не можел заради бюрократични разтакавания.
В статията си Колесников язвително пита какви са тези приятели на стоманения магнат Мордашов, които не мога да отворят дори един магазин в Московска област, и защо в края на краищата магнатът Мордашов не помогне на приятеля си. Но на индустриалците и на предприемачите, събрани около масата на президента, сигурно им е олекнало, че корупцията в Подмосковието се отнася за дребния и средния бизнес и с нея, разбира се, трябва да се води борба. Ами нали се борим! И слава Богу!
Вторият докладчик е Ходорковски. Той не се вълнува. Той се страхува. Той е пребледнял, гласът му трепери, което личи и от видеозаписа от онази паметна среща. Сътрудници от ЮКОС казват, че в работата Ходорковски ценял независимите, горди и дори нагли мениджъри, но самият той по време на срещата с президента не успява да бъде независим и горд. Страхува се. Защото президентът е началство — няма значение какъв милиардер и обществен деец си станал.
Това е генетичен страх. Изминал е половината ти живот. Пред очите ти е рухнала великата страна, която си смятал за вечна. Преживял си два бунта — първия път си бил на страната на бунтарите, втория — на страната на правителството, но и двата пъти си победил. Изградил си най-голямата в страната частна компания и колко пъти са могли да те убият, докато си я градил. Тогава не си се страхувал, а сега, седейки в кремълската зала, се страхуваш. Надраснал си властовия елит, презираш него и птичия му език и не искаш да говориш на птичи език, а искаш да говориш човешки, и говориш. Но въпреки това се страхуваш. Това е генетичен страх. Родил си се роб. Мисли му!
На масата пред мен са подредени картинките от презентацията на Ходорковски, същите като онези, които са били на масата пред президента Путин на 19 февруари 2003 година. Презентацията се нарича „Корупцията в Русия — спирачка за икономическото развитие“. Корупцията у нас, съдейки по тези листчета, е не само в Подмосковието и засяга не само дребния и средния бизнес, а е с мащабите на национална катастрофа. Прехвърлям листчетата.
1. Според допитването на фонд „Обществено мнение“ 27% от руснаците смятат корупцията за най-опасния проблем в страната.
2. 51% от руснаците знаят думата „корупция“, 39% си я чували, 28% лично са се сблъсквали с корупция, по данни на същия този фонд „Обществено мнение“.
3. 49% от руснаците смятат, че повечето длъжностни лица са подвластни на корупцията и най-много корумпирани има в милицията, в митниците, в правозащитните органи, в съдилищата, в КАТ, във висшите федерални органи на властта. Това също са данни от допитване на фонд „Обществено мнение“.
Все едно да кажеш на президента: „Половината от народа смята за корумпирани вас и вашите сътрудници“. Схеми, диаграми. Ходорковски ги пояснява, а президентът слуша.
4. 32% от руснаците смятат, че ръководството на страната иска, но не може да се бори с корупцията. 29% смятат, че може, но не иска. 21% — че не иска и не може.
Все едно да кажеш на президента на страната, че една трета от гражданите, дори и да не смятат лично него крадец, са убедени в безсилието му срещу заобикалящите го крадци.
5. Мащабите на корупцията в Русия по данни на четири независими изследвания са повече от 30 милиарда долара годишно.