Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Чувствувате ли? — продължаваше той. — Вие не можете да изплюете от устата си тампона и не можете да кажете нито дума.
Незнайко и Козлето наистина не можеха да произнесат нито дума; а само измучаха и покорно заклатиха глави.
— Както виждате, този метод е твърде хуманен — каза продавачът. — Без да лишавате от живот жертвата си вие без никаква пречка можете да я оберете, а на вас точно това ви трябва, нали?
Незнайко и Козлето отрицателно заклатиха глави. Продавачът забеляза това и попита:
— Но в такъв случай какво ви трябва? Да не би да искате да постъпите на служба в полицията? Мога да ви предложа усъвършенствувани електрически палки, железни прътове за усмиряване на стачници, белезници, окови, сълзливи бомби. Има също така каски, мундири, специални фенерчета, маски…
Като видя, че Незнайко и Козлето продължават безмълвно да клатят отрицателно глави, продавачът най-после им развърза ръцете и извади тампоните от устата им.
— Ние нямаме нужда от такива неща — каза Козлето, щом получи възможност да говори. — Искаме да видим собственика на магазина господин Шмекерленд.
— Че защо веднага не казахте това? Аз съм господин Шмекерленд.
Незнайко си сне шапката от главата, извади плика и тъкмо щеше да го подаде на господин Шмекерленд, когато в магазина влезе още един посетител. Той носеше на главата си кариран каскет с широка козирка, облечен беше със сив пуловер и с толкова тесни карирани панталони, че не можеше да се движи нормално, а вървеше разкрачен. Неговите малки, черни очички крадешком оглеждаха всичко наоколо и по целия му вид можеше да се разбере, че е намислил нещо лошо. Без да губи време за разговори, той купи пистолет „бурбон“ със седем куршума и цяла кутия патрони за него. След това напъха патроните в патронташа, окачи пистолета на колана си и излезе от магазина, като разтваряше широко изкривените си в коленете крака.
Незнайко страхливо погледна след него и рече:
— Може би не биваше да му давате пистолет. Виж, че стрелял с него и убил някого!
— Тук у нас всеки може да купува и да продава, каквото си иска — обясни господин Шмекерленд. — Ами че никой не го кара да стреля с този пистолет. В същото време никой не може и да му забрани да стреля, тъй като това ще бъде нарушаване на личната свобода на действие. Тук у нас всеки има право да постъпва така, както намери за добре. При това всяка забрана в тази област ще представлява ограничаване на прерогативите, на изключителните права на полицията. Полицията съществува именно за това, за да се бори срещу престъпниците. Ако престъпниците престанат да извършват престъпления, полицията ще стане ненужна, полицаите ще изгубят доходите си, ще останат без работа и съществуващата в нашето общество хармония ще бъде нарушена. Ако не разберете това, вие сам в края на краищата ще попаднете в полицейското управление заради своите злонамерени мисли и там ще се разправят с вас, както те си знаят. Постарайте се да разберете това.
— Ще се постараем — послушно отвърна Козлето.
Господин Шмекерленд пое плика от Незнайко, разпечати го и започна да чете писмото. Докато Шмекерленд четеше, Незнайко с любопитство разглеждаше лицето му. То беше мургаво, широкоскулесто, с малки, грижливо пригладени мустачки и къса заострена брадичка. На пръв поглед господин Шмекерленд напомняше по нещо на Мигача. Чак когато се вгледа в него по-внимателно, Незнайко разбра, че приликата беше не в лицето, а само в очите. Те също така играеха на всички страни, също така припламваха безпокойно и тогава Шмекерленд бързо спускаше клепачи, сякаш се стараеше да угаси пламъка им.
Най-после писмото беше прочетено и Шмекерленд каза:
— Така, така, така! Значи фантетата са спипали Мигача!
— Какви фантета?
— Е, полицаите значи — обясни Шмекерленд.
Той се приближи до телефонния апарат, който се намираше в края на тезгяха, вдигна слушалката и почна да вика в него:
— Ей, кой е там? Полицейското управление ли е? Свържете ме, моля ви се, с коменданта. С вас говори господин Шмекерленд, член на дружеството за взаимно подпомагане. Имате ли арестуван на име Микс? Да, да, господин Микс. Дружеството за взаимно подпомагане гарантира за него. Това е абсолютно честна личност, уверявам ви! По-честен от него не се е раждал още на света… Може ли да се представи парична гаранция?… Благодаря ви. Ей сега ще дойда с парите.
Господин Шмекерленд сложи слушалката, отвори огнеупорната каса и почна да вади от нея пари.
— Ето виждате ли — каза той — колко полезно е да бъдеш член на дружеството за взаимно подпомагане. Първоначалната вноска е само двадесет фертинга, а после плащате по десет фертинга на месец и можете да вършите, каквото си щете. Ако попаднете в затвора, дружеството внася парична гаранция и вие се освобождавате от наказание. Съветвам ви да се запишете, струва си!