Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Боже, спаси ме! — промърморих.
В уморения ми ум се зароди идея, но аз я отхвърлих като някаква нова и жестока игра на Господаря на Осмината. Отначало си помислих, че решетката е забита в стената, но когато напрегнах очи, видях, че е закрепена с въжета, свързани с верига. Чух скърцане. Въжетата се опънаха и решетката започна да се вдига. Свих се в един ъгъл и гледах как големи черни плъхове с дълги опашки се свличат надолу. Не ви лъжа, това не бяха дребните английски животинчета. Повярвайте ми, виждал съм по-дребни котки! Водачът беше поне петдесет сантиметра от върха на носа до опашката; козината му беше черна, загладена и лъскава, а очите му горяха като пламъчета. В слабата светлина на свещта (сега разбрах защо са ми я дали) видях дълги муцуни и жестоки жълтеникави зъби. Това бяха плъхове от каналите, изключително гладни. Вероятно бяха подмамени от някоя подземна река и държани известно време в капан, за да нарасне апетитът им преди да ги пуснат в онази забравена от Бога дупка.
Плъхът водач притича по пода, хлъзгайки се по боклуците и бърчейки муцуна. Обърна се и ме погледна. Към него се присъедини втори, после още един. Вече пет плъха бяха в килията. Стояха един до друг като група демони. Не мърдах, не от лукавство, а от чист ужас. Един от плъховете се протегна и притича до крака ми. Изкрещях и го изритах. Той се отдръпна.
— Синьор! — обади се глас отгоре. — Харесват ли ти новите другари?
Започнах да ругая, колкото ми глас държеше.
— Има още, синьор. Сигурно ще предпочетеш да говориш, вместо да вечеряш с тях. Или по-скоро, да им станеш вечеря.
Боже, не можех да повярвам. Още една скара в другия ъгъл на килията, прикрита с мокра слама, се повдигна и нови космати негодници се появиха от нея. Скъпият ми малък капелан често изнася проповеди за враговете, които ни заобикалят. Знам за какво говори! Повечето хора смятат, че плъховете са хитри гризачи, които цвърчат под балите слама и изчезват като сенки при всеки звук от стъпки. Но ако поговорите с който и да е ловец на плъхове, който си разбира от работата, той ще ви разкаже за онези от тях, които живеят в каналите. Те са свирепи, а когато са гладни — и безмилостни ловци. В килията имаше поне дузина от тях. Отначало душеха из сламата за парченца храна. После се групираха като войници пред атака. Затворих очи. Ако покажех каквато и да било слабост, щяха да ме нападнат. Прекосих килията, взех свещта от свещника и започнах да разкъсвам ризата си. Запалих я и я използвах като факла, размахвайки я към плъховете. Те се отдръпнаха до решетката, но в този момент огънят угасна. От пушека се разкашлях и плъховете отново се появиха. Свещта също гаснеше. Разтърсих оковите си, виках и крещях, но изглежда плъховете бяха свикнали с това. Един от тях тръгна напред, последва го друг. Започнаха да се разгръщат. Не свалях поглед от водача със сивата муцуна. Пъргав и подъл, той внезапно скочи от пода и, сменяйки рязко посоката, ме нападна отстрани. Малкият негодник скочи право към врата ми, жълтите му зъби се стремяха към вената, която пулсира там, сякаш бях някакво пиле в кокошарник. Вдигнах ръце, повече от страх, отколкото от смелост, и почувствах как лигавото му тяло се гърчи в тях. Бог знае как успях. Лапите му бяха обхванали китката и пръстите ми. Ударих ръка в стената на килията в унищожителен гняв. После хвърлих плъха към спътниците му. Божичко, тогава кошмарът стана още по-голям! Плъховете се отдръпнаха. Не знам дали бях убил или само зашеметил водача, но докато лежеше на пода, останалите се приближиха и го разкъсаха на парчета. Няма да накърнявам чувствата ви с описание на звуците, миризмата и гледката. Молех се, когато капакът се отвори и ми спуснаха стълба. Плъховете се разбягаха, когато между тях бяха хвърлени няколко факли. Здрави ръце ме хванаха и издигнаха по стълбата. Когато излязох горе, паднах в краката на господаря си.
— Какво е това? — извика Бенджамин. — Брат Серафино, настоявам за обяснение!
— Синьор Даунби, синьор Даунби, приемете извиненията ми. Имало е кръчмарски бой, задържали са този човек. Не знаех, че е твой прислужник.
Лъжлив негодник!
Пазачите ме изправиха. Намирах се в малка килия. Наоколо имаше мъже в черни дрехи, които държаха факли. Брат Серафино се бе отпуснал на един стол. Господарят ми стоеше до него. Малката Мария, хванала го под ръка, пристъпваше от крак на крак. Тя изохка, когато ме видя, после затича и заскача като момиченце около мен, пляскайки с ръце. Това ми дойде в повече! Погледнах към една от факлите и тя започна да се върти! Мария все още викаше името ми, докато изпадах в несвяст.