Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
— Художникът.
— А, да, синьор Борели. Нарисувал е картина по идея на лорд Франческо. Сега Хенри иска да го покани в Англия, но откриваме, че той е изчезнал и мястото му е заето от натрапник. Защо? — Той се усмихна мрачно. — Открих още нещо, Роджър. — Бенджамин се наведе през масата и ми прошепна на ухото. Отдръпнах се и го погледнах удивен.
— Накитът?
— Нещо подобно. Спомняш ли си, че кралят ни показа изумруд, подарък от семейство Албрици?
— Да, помня.
— Сигурен съм, че видях същия камък на шията на Джулио Медичи на онази картина.
Погледнах към Мария, която изгледаше озадачена.
— Откъде Франческо е взел този подарък за краля?
Тя сви рамене.
— Не знам, но бях в двора, когато подари изумруда на крал Хенри. Синьор Франческо каза, че бил семейна скъпоценност. Но ако добре разбирам това, което казвате, благородни господа, подаръкът не е бил от Албрици, а от кардинала.
Бенджамин потропа с тънките си пръсти по масата.
— Защо Джулио Медичи, ако разсъждаваме правилно, е дал подаръка на лорд Франческо, за да го предаде на нашия Хенри и защо Франческо е твърдял, че подаръкът е от него?
— Същото се отнася и до картината. Откъде да знаем, че е била подарък от лорд Франческо? Ами ако и тя е била от кардинала?
— Но това е глупаво! — Мария се приведе към нас. — Господарят Франческо беше много богат човек. Освен това беше пратеник. Никога не би излъгал за изпращача на подаръка, особено ако е толкова влиятелен като владетеля на Флоренция.
— Да приемем — каза Бенджамин, — че и изумрудът, и картината са били дадени на лорд Франческо от кардинала, за да ги предаде на английския крал като подаръци от Албрици.
— Но защо? — възкликнах аз.
Бенджамин направи гримаса.
— Да го кажем иначе, Роджър. Ти имаш скъпоценна чаша, направена от чисто злато, инкрустирана с диаманти и пълна с прекрасно вино, в което има отрова. Нима няма да я дадеш на някой друг, за да я предаде той на набелязаната от теб жертва?
— Но как един диамант и една картина могат да бъдат чаша с отрова?
— Не знам, Роджър, но едва след като лорд Франческо е предал подаръците, са започнали убийствата в семейство Албрици. Някой е приел картината и изумруда за знак. Но кого са провокирали да убие?
Погледнах към Мария.
— Не можеш ли да ни помогнеш?
Тя тъжно поклати глава.
— Мария, моля те! — настоях. — Знаеха ли другите от семейството на лорд Франческо за подаръците?
— Не, не мисля — отвърна тя. — Изумрудът стоеше в малко заключено ковчеже, а картината беше увита в платно. Отидохме в Елтъм и вашият крал, когото Роджър нарича „дебелия негодник“ — тя се усмихна дяволито — седеше в тронната зала с кардинал Улси. Господарят Франческо произнесе хубава реч, вашият крал отвърна и после господарят му даде подаръците.
— Забеляза ли нещо необичайно? — попитах аз. — Някой да е извикал или възкликнал?
— При вида на картината не. Но доколкото си спомням, Бианка и Беатриче завидяха, че такъв хубав камък отива при някой друг. Мисля, че бяха ядосани, особено синьора Бианка, че този красив накит е бил крит през годините. Единственият път, когато го видяха, бе, когато премина в чужди ръце.
— А това — прекъснах я — ни връща пак към Албрици. Бог ми е свидетел, господарю, че в това семейство има достатъчно кипящи страсти, за да бъде извършено убийство. Бианка има извънбрачна връзка с брата на покойния си съпруг, а Беатриче точи лиги по всичко, което носи панталони. Родриго е амбициозен, а Алесандро — свих рамене, — Алесандро е просто негодник!
Бенджамин се усмихна и потропа по масата.
— Радвам се да видя, че си в добро здраве, Роджър. Да започнем с художника — той вдигна ръка. — Знам, че е късно, че си уморен и те боли, но никой няма да ни заподозре, ако се върнем там сега. Хайде, изпий си бързо виното!
Не можех да възразя. Утеших се с мисълта, че колкото по-скоро разрешим въпроса, толкова по-скоро ще се върна да гоня момите в Ипсуич. Да знаех какво ме очаква!
Глава единадесета
И така, потеглихме в нощта. Мария ме стискаше за пръста, подскачаше и подтичваше като младо момиче, което отива на танци по случай Майския празник. Беше в навечерието на празник и тълпата вече се събираше, но за щастие, улиците на Флоренция са спокойни нощем. Мария ни водеше по задни улички, където единствената изненада беше мяукането на някоя котка или неразбираемото бръщолевене на просяк. До един прозорец спрях и надникнах вътре. Младо момиче свиреше на виола нежна мелодия и сладкият му глас пееше думи, които не разбирах. Въпреки това музиката възбуди въображението ми и аз изругах наум всички могъщи владетели и подкупни кардинали, които ме лишаваха от подобни радости и ме въвличаха в мръсната кал на своите зловещи игри.