Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Когато дойдох на себе си, седях в малка стаичка в една кръчма. (И в Англия вече въведоха нещо подобно, за да могат хората да се наслаждават на уединението си — отделни ниши, скрити от погледа на простолюдието с дървени прегради.) Лежах на пейка и бях завит с наметката на господаря си. Мария стоеше до мен и държеше под носа ми малка купа с билки, залети с гореща вода. Съвзех се, изправих се и погледнах през масата към Бенджамин. Той побутна голяма чаша вино към мен.
— Пий, Роджър! Пийни от виното на Цезар!
Да пия! Пресуших го на един дъх — толкова бързо, че главата ми пак се замая. Опрях лакти на масата. Познавате ме, бях вън от проклетата яма и далеч от гадните гризачи, затова се чувствах щастлив и много, много гладен. Бенджамин се изправи, наведе се над преградата и изкрещя на ханджията. Скоро се бях облегнал назад с пълен корем и тихичко се оригвах, докато отпивах от поредната чаша вино. Бях се натъпкал със сочни късове месо със сос, в който имаше много пипер, купа зеленчуци и най-мекия бях хляб, който някога бях опитвал. Погледнах към белезите по ръката си. Тя и тилът още ме боляха и кошмарът се върна.
— Защо се забави толкова? — попитах.
Бенджамин сви рамене.
— Кръчмарят ни преведе по тайни тунели до улицата. Но когато се върнахме, видях само кръв на пода, а някакъв флорентинец бърбореше как Осмината те отвели. Отидох в Смраднята. Разбира се, те отрекоха изобщо да знаят за теб. Върнах се в двореца Медичи. Трябваше да заплашвам, да крещя и моля, докато добрият кардинал се съгласи да се намеси. Върнах се в Смраднята със заповед от него. Едва тогава брат Серафино поръча да прегледат прилежно архивите, призна, че е станала грешка, извини се подобаващо и ме отведе там, където беше ти.
Разказах му накратко какво беше станало. Бенджамин тихичко подсвирна и поклати глава.
— Когато се върнем в Англия ще кажа на скъпия ми чичо и…
— И той ще умре от смях! — изревах аз. — Колко време ще мине, докато писмото му стигне до Флоренция? И ако този гаден негодник, Господарят на Осмината, реши да отговори, ще се извини мило като девойка и ще изтъкне опасностите, които могат да сполетят всеки, който наруши реда във Флоренция. Господарю, не съм толкова тъп, колкото изглеждам.
Бенджамин ме потупа по ръката.
— Никой не казва, че си тъп, Роджър.
Отпих от чашата и погледнах към Мария. Тя се бе втренчила в мен.
— Много си смел, Шалот — промърмори джуджето.
— Смел! — изревах аз. — Смел! Стреляха по мен, едва не умрях от морска болест, избягах от горяща стая. Два пъти бях подлъган да се дуелирам. Изгориха ми врата, хвърлиха ме в мръсна яма, където ме измъчваше орда мръсни плъхове! И не говоря само за създанията, които видях в тъмницата!
Мария погали ръката ми.
— Ти не си измамник, Шалот, а просто човек, изгубил душата си.
(Погледнах я любопитно. Какво искаше да каже? Години по-късно един млад свещеник, когото укривах, ми каза същото или поне нещо подобно. Не че съм изгубил навеки душата си, а просто не знам къде е. Бог знае какво означава това!)
Както и да е, в онази приятно миришеща кръчма, която след Смраднята ми се струваше като рай на земята, погледнах към жената-джудже, оригнах се тихичко и отново се обърнах към Бенджамин.
— Какво става господарю? Кога можем да си отидем у дома?
Бенджамин отмести поглед.
— Ти знаеш, че той лъжеше! — изревах. — Всичко е лъжа, господарю. Нищо не е каквото изглежда. Защо добрият кардинал не ни разпита по-подробно за смъртта на Албрици и Пренесте?
Бенджамин погледна към Мария.
— Аз й вярвам — казах усмихнат. — Твърде слаба е, за да е стреляла с аркебуза, ако изобщо са използвали такова нещо.
— Какво искаш да кажеш? — попита Бенджамин.
— Господарю — извиках раздразнено. — Какво правим във Флоренция? Опитваме се да убедим художник, който отдавна е изчезнал, да дойде в Англия? Това не беше Борели — обясних му до какви заключения бях стигнал в затвора.
Бенджамин скри лице в ръцете си.
— Да започнем отначало — каза той. — Имаме лекар, който се самоубива, защото е поканен в двора. Писмото не е заплашително, но бедният стар Трокъл си пълни ваната с гореща вода и си реже вените. Флорентински богаташ е застрелян в главата в Чийпсайд, иконом изчезва от борда на кораб и свещеник-магьосник е убит пред очите на всички ни — той погледна към Мария. — Носим съобщение на могъщ кардинал, което за нас звучи глупаво, но за него има смисъл. И неговият отговор звучи безсмислено. Имаме Господаря на Осмината, който усеща, че някаква тлъста хапка сведения се крие зад тези мистерии и се опитва с мъчения да я изтръгне от Роджър… Но ти не можеш да му я кажеш по простата причина, че сам не знаеш нищо — той замълча — Какво друго имаме, Роджър?