Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Направо се зарадвах, когато пазачите ме подкараха с тоягите си по широкото и стръмно каменно стълбище и ме вкараха в една кошмарна стая. Беше черно като в рог; таванът и подът бяха боядисани в черно, а стените бяха покрити с пурпурни драперии. В единия край висеше голямо сребърно разпятие. Под него имаше писалище и стол с висока облегалка. Два свещника, поставени в краищата на масата, осветяваха лицето на брат Серафино. Той се усмихна, изправи се и ме покани с жест да се приближа, сякаш бях някой любим, отдавна изгубен роднина.
— Чух, че идваш — изфъфли той. — Говоря отлично езика ти, мастър Шалот. Когато учех в Сорбоната, повечето ми приятели бяха англичани. Заповядай, седни.
Нямах избор. Донесоха пред масата столче с високи крака и бях принуден да се покача на него. Трябваше да балансирам внимателно, за да не падна. Гледах като идиот през застланата с пурпурна покривка маса към брат Серафино. Той плесна с ръце и направи знак с пръсти, за да отстъпят пазачите назад. После се наведе през масата към мен като някакъв доброжелателен чичо.
— Мастър Шалот, ти не си глупав човек, аз също. Арестуван си — той започна да изброява на пръсти — за участие в кръчмарска свада, противопоставяне на задържане и нараняване на един от моите служители — той се ухили — на изключително чувствително място. Но и ти, и аз знаем, че това е само претекст. Побойниците, които те предизвикаха, бяха пратени от мен, за да имам основание да те поканя тук. Споменавам го само, защото мога да докажа моята гледна точка, докато ти нямаш никакви доказателства за противното. Какво ще кажеш за това?
— Разкарай се! — промълвих през спечените си от кръв устни. — Познавам донякъде закона. Аз съм упълномощен пратеник на негово величество краля на Англия Хенри VIII, а господарят ми е…
— Бенджамин Даунби, племенник на прочутия кардинал Улси — довърши брат Серафино вместо мен. — Но те не знаят къде си. Ти се замеси в кръчмарска свада. Мой пленник си, а се държиш много грубо — той щракна с пръсти и изломоти нещо на италиански.
Един от пазачите излезе от сенките с горещо желязо, което беше нагрял на малкия мангал до вратата, и го притисна до задната част на врата ми. Изпищях от болка и паднах от стола. Ръбестите окови се впиха в китките и глезените ми. Всички кости на тялото ме заболяха. Серафино пак каза нещо и пазачите ме вдигнаха и отново ме покачиха на стола. Той ми се усмихна мило.
(Между другото, забелязали ли сте, че инквизиторите винаги се усмихват и говорят благо, сякаш ужасно съжаляват за всяка дребна неприятност, която ти причиняват. Ричард Топклиф, главният инквизитор на Елизабет I, беше същият. Веднъж, докато се възхищавахме на градините в Гринуич, го попитах защо е така. И знаете ли какво ми отвърна? „Скъпи Роджър, това подсилва чувството на страх. Този ярък контраст може да разтърси и най-хладнокръвния човек.“)
Е, брат Серафино със сигурност ме ужасяваше.
— Първото ти име е Роджър, нали? — попита ме той.
Кимнах.
— А добре ли се оправяш с жените, мастър Шалот?
— Така твърдят те.
— Синьора Беатриче? Или синьора Бианка?
В отговор само го изгледах.
— Кой избива семейство Албрици?
— Не знам.
— Защо толкова се интересувате от художника Борели?
Казах му.
— Какви съобщения донесохте на кардинал Джулио Медичи?
Казах му ги, както и отговора на кардинала. Брат Серафино се облегна и сплете пръсти.
— Какво е искал да каже кардинал Улси с тези думи?
Свих рамене.
Брат Серафино се усмихна.
— Не съм сигурен, Роджър — тихо каза той, — дали казваш истината или лъжеш. Ти ни съобщи нещо, но това са парченца от мозайка, които не съвпадат — той пак започна да изброява на пръсти. — Кой и защо избива Албрици и обкръжението им? Какво означава съобщението до кардинала? Защо кралят ви иска да наеме художника Борели?
Дощя ми се да му кажа да пита кардинала, но си спомних за нажеженото желязо и си затворих голямата уста. Едно беше ясно дори на замъгления ми ум: кардинал Джулио се бе оказал прав — във Флоренция осведомеността означаваше власт. Господарят на Осмината по причини, известни само нему, беше решил да участва в тази игра на сенките.
— Е — каза брат Серафино, — ще трябва да ни погостуваш още малко.