Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Най-накрая стигнахме до къщата на Борели. Голямата врата беше затворена и заключена. Бенджамин чука с ефеса на камата си, докато един старец със сълзливи очи и разлигавена уста не отвори. Мария му каза нещо, после погледна към нас.
— Не знае дали мастър Борели е тук, макар че може би ще намерим приятеля му.
Бенджамин извади монета от торбата си и я размаха пред лицето на стареца.
— Мария, помоли го да опише мастър Борели.
Старецът, който не можеше да откъсне очи от монетата, избърбори нещо в отговор. Мария ни погледна тъжно и поклати глава.
— Мастър Даунби, нещо не е наред. Според стареца Борели е с кестенява коса.
— Кого видяхме ние тогава?
Бенджамин извади още една монета от кесията си. Пъхна я в мръсната ръка на стареца и се промъкна покрай него през отворената врата. Мария и аз го последвахме. Старецът не възрази, а запристъпва от крак на крак, гледайки учудено монетите, които така лесно беше спечелил. Вратата към стаята на Борели беше заключена. Бенджамин я отвори с камата си и влязохме вътре. Беше тъмно. Взирайки се в мрака, видях, че платното, върху което работеше художникът, беше захвърлено на земята.
Известно време се препъвахме наоколо, ругаейки. После Мария откри някакви свещи и аз ги запалих. Но продължавах да пристъпвам внимателно, защото от страх косата ми беше настръхнала и стомахът ми се свиваше — в стаята се усещаше ужасният мирис на смърт. Тогава видях една ръка да стърчи между летвите, струпани в ъгъла на стаята.
— Господарю! — извиках, докато ги разчиствах.
Зад тях, проснат до влажната, ронеща се стена, лежеше мъжът, когото бяхме видели по-рано същия ден. Гърлото му беше прерязано от ухо до ухо; натруфеният му жакет беше покрит със засъхнала кръв. Лицето му изглеждаше жълтеникавобяло в танцуващата светлина на свещта.
— Открихме единия художник — прошепна Бенджамин. — Сега да видим къде може да е другият.
Не беше далеч. В малката съседна стая, тясно мансардно помещение, което служеше за спалня, лежеше мъжът с кестенявата коса с отметната глава и широко отворени изцъклени очи. И неговото гърло беше прерязано. Двамата бързо излязохме. Бенджамин седна на едно столче.
— Борели — замислено каза той — рисува за краля на Англия портрет, поръчан или от лорд Франческо Албрици, или от кардинал Джулио Медичи. Картината е подарена в Англия. Нас ни изпращат във Флоренция, за да отведем художника в английския двор. Но човекът, който лежи зад летвите, го убива и заема мястото му, за да ни заблуди. Сега той също е мъртъв. Значи за някого е било важно да не говорим с истинския Борели и може би още по-важно — да не го поканим в Англия.
— Тогава, господарю, трябва да се запитаме кой е знаел, че ще дойдем тук? Кралят негодник в Лондон и твоя скъп чичо, макар че Флоренция е твърде далеч дори за тях, за да се намесят тук. Знаеха също Албрици, кардинал Джулио Медичи и онзи мръсник, Господарят на Осмината.
— Аз бих изключил последния — каза Бенджамин. — Ти видя как действа той, Роджър. Щеше да арестува Борели по някакво скалъпено обвинение и щеше да го разпита. Остават само Албрици и кардиналът. Кой от тях?
Той се изправи.
— Да претърсим жилището.
— Какво търсим, господарю?
— Всеки истински художник прави рисунки с въглен и скици, преди да рисува върху платно. Да ги потърсим. Може би дори ще намерим писмото, с което му се възлага поръчката.
Претърсихме стаите най-старателно. Дори Мария тичаше наоколо като малка катеричка, без да спира да бърбори. Но не намерихме писмо. Старият вратар се качи да провери какво става, но си тръгна доволен, когато Бенджамин му подхвърли още една монета. Най-накрая спряхме, потни и задъхани, в средата на жилището и огледахме бъркотията, която бяхме сътворили.
— Нищо! — възкликна Бенджамин. — Който и да е поръчал тази картина, сигурно е настоял всички скици да бъдат унищожени — той се плесна по бедрото. — А оригиналът е в Англия.
— Намерих нещо! — Мария стоеше на вратата на спалнята. — Ето го и скицника — тя ми подаде грубо пришитите листа. — Стигнал е до средата.
Седнахме на пода и в светлината на свещта внимателно разгледахме скицата с въглен, която според мен беше ключът на загадката. Ето го крал Хенри, коленичил пред гробницата на баща си, с ръце събрани за молитва и набожно изражение върху пълното гладко лице. На фона имаше драперии, статуята на свети Георги, вази с цветя и някакви странни завъртулки.
— Говори ли ти това нещо, Роджър? — прошепна Бенджамин.