Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Това ми е работата, Мо. Не копаенето. На мене ми плащат, за да казвам на хората да не копаят. Да престанат да губят и да бягат. Често не ми вярват и тъкмо затова се налага да настоявам да ми плащат предварително.
Но от време на време ми се е случвало щастието да кажа на някого: „Давай, давай! Ще ти струва толкова и толкова пари… но ще ги избиеш и още ще спечелиш.“
И точно оттук идва и втората възможност — онази, която наистина предпочитам. При нея с клиента си играем на залагания. Аз смъквам моя моята такса и вместо това вземам няколко пункта в мрежата. Ще вземам най-много пет пункта и няма да правя оглед за повече пари от разходите плюс такса от петнайсет долара на ден минимум. Тази скоба оставя мегдан да се пазаря.
А сега… Можеш ли да ми напишеш едно писмо образец, в което се обяснява схемата на тарифите? Как те могат да получат най-доброто от нас на стандартна цена. Или ще рискуваме с тях на много по-ниска цена и те пак ще получават най-доброто от нас.
— Слушам, шефе.
Видяхме се с пари. Забогатяхме. Но аз не подозирах колко много сме забогатели и го разбрах чак след четирийсет години, когато обстоятелствата ни принудиха да оценим всичките си имоти и да пресметнем колко струват. Но това стана чак след четирийсет години, а не се знае дали ще стигна до онези събития.
Печелехме особено добре заради една странност на човешката психология… или на тези, обладани от златната треска, което може да не е едно и също. Например…
Пристрастените към хазарта, онези, които вечно играят на лотария, на ротативки и на разни други игри, почти винаги залагат на това, че ще забогатеят, ако заложат сума, която не могат да избият с печалба. Всеки се вижда като каубоя Уомак… и не иска да дели щастливата си звезда с някакъв си там наемник, ако ще да е за мизерни пет пункта. Така че ако сколасаше криво-ляво да я събере, човекът си плащаше пълната такса, като не спираше да мърмори.
Сетих се, че не съм ви разказала за Нелсън и Бети Лу, и за Случайните числа и господин Ренуик. Така става, когато си оперативен агент на Корпуса на времето — всички времена ти изглеждат еднакви и темпоралната последователност губи значението си. Добре де, попълвам пропуска.
„Случайните числа“ сигурно е най-шантавата котка, с която някога съм живяла — макар че всички котки са си такива по рождение, а Пиксел си има поддръжници в съревнованието за най-смешна котка без никакви ограничения на всички времена и вселени. Ала съм сигурна, че Бети Лу би гласувала за Случайните числа. Теоретически собственик на Случайния беше Брайън, тъй като котаракът бе неговият сватбен подарък. Но е глупаво да се говори за собственост, щом става дума за котки, а според Случайния Бети Лу му беше личната робиня, на негово разположение по всяко време — да го чеше по главицата, да го гушка, да му отваря вратите — убеждение, което тя поддържаше, като се подчиняваше робски и на най-малката му прищявка.
Бети Лу беше любимото гадже на Брайън… ами три години време — и то доста стабилно, а после обстоятелствата ги събраха за години и години наред. Бети Лу беше жената на Нелсън — Нелсън, братовчед ми, майстора на номерата с лимонов пай. Миналото ме преследваше.
Нелсън се появи през декември 1906 г. — скоро след като Брайън беше решил да опита сам. Брайън се беше виждал с Нелсън веднъж, на сватбата, и оттогава и двамата не го бяхме срещали.
Тогава той беше на петнайсет години, не по-висок от мене; сега беше висок и хубав млад мъж на двайсет и три години, защитил магистърска степен по агрономство в Канзаския държавен университет, Манхатън… и си беше пак чаровен, както винаги или даже още повече. Усетих как вътре пак ме парва и студените светкавици започват да трещят в основата на гръбнака ми. Морийн, рекох си, ще се вкараш в беля — също като кучето, което се връща при изповръщаното от него. Единственото, което те предпазва, е, че си в седмия месец, голяма колкото прогимназия и изкусителна като свиня порода „полско-китайска“. Довечера в леглото си признай на Брайни и му кажи да те държи под око.
Отървах се, няма що! Нелсън дойде следобед, Брайън го покани да остане за вечеря. Когато разбрахме, че не е на хотел, мъжът ми го покани и да преспи вкъщи. Трябваше да се очаква — по онова време в онези краища хората не ходеха на хотел, щом имаха подръка роднинска къща.