Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Същата нощ не казах нищичко на Брайън. Сигурна бях, че съм му разказала случката с лимоновия пай, но не бях убедена, че съм споменала Нелсън по име. Ако не бях — или пък ако Брайън не беше направил връзката, то тогава да спи зло под камък. Много беше готино да имаш разбран и толерантен мъж, но, Морийн, недей да бъдеш алчна развратница! Не се забърквай пак в тази каша.
На другия ден Нелсън още беше вкъщи. Сега Брайън сам си беше господар, но не беше претрупан с клиенти; не му се налагаше да излиза за друго, освен да провери пощенската ни кутия на Южната подстанция. Нелсън беше пристигнал с автомобил — спретнато четириместно „Рео“. Той предложи на Брайън да го закара и на мене да се повозя. Радвах се, че си имам извинение да му откажа — трябваше да наглеждам дъщеричка (Нанси беше на училище, Карол — у дома) и синче-бебенце. Никога не се бях возила в автомобил и правичката да си кажа, ме беше страх. Естествено, очаквах някой ден да се кача — виждах, че след време това ще си бъде нещо съвсем обичайно. Но винаги, когато съм била бременна, съм ставала по-плаха — особено към края; най-лошият ми кошмар беше спонтанният аборт.
— Не можеш ли да викнеш момичето на Дженкинс да дойде за един час? — попита ме Брайън.
— Благодаря ти, Нелсън, друг път — рекох аз. — Брайън, да плащаме на бавачка е просто излишен разход.
— Скръндза.
— Такава съм си. Като управител на канцеларията ти имам намерението да се скъпя за всяко пени така, че индианците да ревнат. Вървете, господа — през това време аз ще измия чиниите от закуската.
Нямаше ги три часа. Можех да отида и да се върна пеша до пощата за по-малко време. Но следвайки един естествен извод от разширените ми Десет Божии заповеди, не казах нищо, нито пък споменах, че съм се притеснявала да не е станала някоя катастрофа. Усмихнах се и ги поздравих щастливо:
— Добре дошли, господа! Обядът ще е готов след двайсет минути.
— Мо — рече ми Брайън, — запознай се с новия ни партньор! Нел ще оправдае онова, дето го пише на бланката. Той ще ме научи на фермерство и чифликлък, на това, от кой край на кравата излиза млякото… а пък аз ще го науча как да различава „златото на глупаците“ от самите глупаци.
— О, чудесно! (Една пета от нулата е нула; една шеста от нулата пак е нула — но нали Брайън иска така.) — Лепнах на Нелсън бърза целувчица. — Добре дошъл във фирмата!
— Благодаря ти, Морийн. Екипът ни сигурно ще е добър — сериозно отговори Нелсън. — Брайън ми вика, че бил твърде мързелив, за да размахва мотиката, аз пък съм твърде мързелив, за да газя тор… затова и двамата ще бъдем джентълмени и ще обясняваме на другите как се прави това.
— Логично — съгласих се аз.
— Освен това нямам ферма, пък и не успях да си намеря чиновническа работа — нито дори като момче, което отваря писмата на чиновниците. Търся си работа, която да ми дава възможност да издържам съпруга. Предложението на Брайън Господ ми го праща.
— Брайън ще ти плаща достатъчно, за да издържаш съпруга?
— Точно така — отвърна Брайън. — Нищо няма да му плащам. Тъкмо затова можем да си позволим да го наемем.
— О… — кимнах в съгласие. — Изглежда ми справедливо. Нелсън, след година, ако се справяш добре, ще препоръчам на Брайън да ти удвои надницата.
— Морийн, ама и ти си една!
Не го попитах какво иска да каже с това. Имах скътана бутилка „Мускател“, която Брайни бе купил за Деня на благодарността. Беше пълна, само веднъж бях отляла малко за една наздравица. И сега я донесох точно с тази цел.
— Господа, нека да пием за новото партньорство.
— Хайде, хайде!
Така и направихме — господата пиха, а аз близнах и после Нелсън предложи нова наздравица:
— Животът е кратък!
Погледнах го, постарах се да не ми проличи колко съм изненадана и отговорих:
— Но годините са дълги!
Той допълни — точно както ни го беше казал съдията Спърлинг:
— Не и „докато не дойдат лоши дни“.
— О, Нелсън! — разлях чашата си. След това му се метнах на врата и го целунах, ама както си трябва.
Всъщност нямаше никаква мистерия. От една страна, Нелсън по едната линия на рода си беше от сой: баба и дядо Джонсън ни бяха общи. Баща ми беше писал на съдията Спърлинг, че му било направило впечатление, че родителите на снаха му, госпожа Джеймс Юинг Джонсън от Тийбс, родена Карол Ивон Пелетие в Ню Орлийнс, са още живи — ето защо племенникът му Нелсън Джонсън вероятно би бил подходящ да се възползва от привилегиите на Фондацията „Хауард“, ако се ожени за кандидатка на Фондацията.
Това отнело известно време — за проверка на здравето и други неща, а в случая с Нелсън — за да установят, че баща му е починал при нещастен случай (удавяне).