Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
С голяма мъка въздържаше нетърпението си. Искаше да узнае това, което полицейските шпиони от дълги години търсеха. Искаше да узнае мястото, където се събираха нихилистите. И сега, когато великата тайна щеше да излезе от Хуговите уста, когато тя в себе си вече ликуваше, че ще чуе тази тайна, тъкмо сега се случи нещо, което накара Хуго да млъкне. В яда си Феодора се завтече към вратата, завъртя златния ключ в бравата и я отвори.
— Леонидо — извика тя сърдито на слугинята, която се показа. По лицето на момичето беше изписан страх и личеше, че се е случило нещо много важно.
Феодора излезе от будоара си, хвана слугинята за ръка и я повлече настрани.
— Какво има? — каза Феодора грубо. — Защо ме обезпокои?
— Милостива госпожо, не бих ви смущавала, но се случи нещо, което трябва веднага да узнаете. Лудата, о, Боже, не зная дали луда да я нарека или…
Феодора изтръпна, като да бе от гръм ударена.
— Какво е станало с лудата? — викна тя, като стисна силно ръката на Леония.
— Тя избяга от зимника и едва можах да я уловя и да я заведа в моята стая. Там я затворих.
Бояновска побледня като платно.
— Побягнала — бъбреше тя, — тя, тя да… Слугите навярно са я видели, пък може и да са говорили с нея.
— Не, милостива госпожо — утешаваше я слугинята, — защото аз успях навреме да я хвана. Навярно старият Дашков е забравил вратата отворена, когато й прислужвал.
— Той е бил пиян, дъртака му неден, но аз ще го изпъдя, че тогава нека ходи по улиците гладен. Но не бива да губим време в предположения, трябва отново да затворим лудата в тайната стая. Извини ме пред барона; кажи му каквото и да е, а след това веднага ела подире ми в твоята стая.
Тя взе ключовете и свещта от ръцете й и като подгонена от вятър се спусна през коридора, а оттам по стълбите към стаята на слугинята. Твърде внимателно отключи вратата и влезе вътре. Една черна сянка, която стоеше до прозореца, веднага се изправи и се приближи към Феодора.
Това беше 50-годишна жена, представителна и елегантна, в очите й гореше огънят на младостта, а по лицето й, което изразяваше надменност и гордост, нямаше бръчки, макар че косите й бяха побелели. Вдовицата държеше свещта и слабите й лъчи осветяваха бледото лице на тази стара жена.
— Това ти ли си? — извика старата с глас, който сякаш излизаше от гроба. — Навярно идеш да видиш мъките ми или искаш да разбереш дали жертвата ти има още сила.
Феодора се показа кротка.
— Майко — каза тя тихо. — Ти знаеш, че никой не се мъчи така, както аз, и твоите мъки ми се отразяват така зле. Нима не ми бе достатъчно, че изгубих любимия си мъж, ами и още трябва да те гледам в такова положение. Това за мене е много, твърде много…
Устните й затрепераха, а на очите й се показаха сълзи. Старата майка на Бояновски й хвърли презрителен поглед.
— Лицемернице — извика тя, — запази Каиновите си сълзи! Дали аз съм такава и за това, че изгубих сина си, знае само Бог. Благодаря Богу, че не съм луда, духът ми е така здрав, както и тялото, но ти, грешнице, ме държиш затворена, като че съм някоя опасна луда, не искаш да падне лъжливата маска, която ще покаже каква си всъщност.
— Ти твърдиш, че не си луда — извика Феодора. — Тъкмо това показва колко е болен мозъкът ти! Нима докторът не каза, че си луда? Не го ли чу от неговите уста? Нима той не ми даде удостоверение за това?
Майката на Бояновски се изправи гордо и величествено. Ако погледите й бяха мълнии, то хубавото тяло на Феодора щеше да се превърне на прах.
— Докторът бил казал — обади се тя, — във всеки случай той го е направил, защото ти си му платила хубаво за това. Повикай докторите, които аз ти бях посочила. Заведи ме в лудницата и тогава ще установят дали съм луда, или ти ме провъзгласяваш за такава.
— Нима трябва да те дам на чужди хора? — каза Феодора. — Не искам повече да те гледам. Това не е възможно. Какво ще каже мъжът ми, ако му помогне Бог да се завърне от Сибир?!
— Той не ще се върне вече — отговори убедено старата, — защото ти и твоите приятели ще се погрижите за това. Много бих искала да покажа на целия свят доколко една жена може да изневери на своя мъж, тъй като всички вярват, че ти оплакваш съдбата му, че за него чезнеш и лееш сълзи. Мене само не можеш излъга. Аз знам, че ти го предаде на тайната полиция. Ти доброволно се нарече вдовица и за да прикриеш срамното си дело, ме държиш в зимника — мене, единствената свидетелка, и ме провъзгласяваш за луда.
— Ти си луда! — викаше Феодора и махаше с ръце, като че ли искаше да отхвърли обвинението. — Ха, ха, ха, това е воал, зад който се криеш, и ако можех да разкажа измислиците ти, то всички щяха да се смеят, тъй както и аз се смея. Да, да, на такава голяма лудост би се смял всеки.