20 години по-късно

— О, мили ми Атос!

— Е, вие знаете добре, че говоря не за вас, който сте бисер на храбрите, смелите хора, говоря ви за тоя долен италиански интригант, за тоя педант, който се опитва да си сложи на главата корона, открадната изпод възглавница, за тая чучула, която нарича партията си партия на краля и която се осмелява да вкарва в затвора принцове по кръв. като не смее да ги убива, както правеше нашият кардинал, великият кардинал; един лихвар, който изрязва покрая златните си екю и все пак крие изрязаните монети от страх да не ги загуби в играта на следния ден, макар и да играе нечестно — най-после един нехранимайко, който, както разправят, се отнася грубо с кралицата; впрочем толкова по-зле за нея! След три месеца тоя нехранимайко ще предизвика гражданска война, за да запази доходите си. Такъв господар ли ми предлагате, д’Артанян? Много благодаря!

— Вие сте станал по-енергичен от преди, да ме прости господ! — каза д’Артанян. — Годините са разпалили вашата кръв, вместо да я изстудят. Кой ви казва, че той е мой господар и че искам да ви го наложа?

„Дявол да го вземе! — си каза гасконецът. — Да не издаваме тайните си на тъй враждебно настроен човек.“

— Но тогава, мили приятелю, какво означават тия предложения? — попита Атос.

— Е, боже мой, нищо по-просто! Вие живеете в имението си и както изглежда, сте щастлив в позлатената си умереност. Портос има петдесет-шестдесет хиляди ливри доход. Арамис има винаги петнадесет херцогини, които се карат за прелата, както се караха за мускетаря; той е още галено дете на съдбата. А какво правя аз на тоя свят? От двадесет години нося ризницата и райтузите, прикован за тоя незавиден чин. без да напредвам, без да отстъпвам, без да живея. Мъртъв с една дума! Е, и когато се представя възможност да възкръсна малко, вие всички ми казвате: „Той е чучула! Той е нехранимайко! Педант! Лош господар!“ Е, дявол да го вземе, аз съм съгласен с вас, но намерете ми друг. по-добър или дайте ми приходи.

Атос помисли няколко секунди и през тия няколко секунди разбра хитрината на д’Артанян, който в началото се беше много увлякъл и сега скъсваше с всичко, за да скрие играта си. Той видя ясно, че направените предложения бяха действителни и щяха да бъдат разяснени докрай, ако беше изказал желание да ги изслуша.

„Добре — помисли си той, — значи д’Артанян е мазаринист“.

От тая минута той стана крайно предпазлив.

Д’Артанян от своя страна поведе играта си съвсем сдържано.

— Но вие казвахте, че ви е хрумнало нещо? — продължи Атос.

— Разбира се. Исках да се посъветвам с всички ви и Да намеря средство да направим нещо, защото всеки от Нас Ще липсва винаги на другите.

— Това е вярно. Вие ми говорихте за Портос. Нима го гонихте да търси богатство? Но той и без това е богат.

— Да той е богат; но човекът е създаден така, че винаги Желае нещо.

— И какво желае Портос?

— Да бъде барон.

— А, вярно, забравих това! — каза Атос и се засмя.

„Вярно? — помисли си д’Артанян. — А откъде го е научил? Дали не си пише с Арамис? О! ако знаех това, щях да зная всичко!“