20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
——
1 Май — стара игра с дървени топки, които се удрят с пръчки. Б. пр.
— Не, не — отговори Мазарини, като се страхуваше, че отнемайки му тия удоволствия, затворникът щеше да излезе (ако някога излезеше от Венсен) още по-озлобен срещу него. — Само ще попитам с кого играе.
— Ваше високопреосвещенство, той играе с дежуржия офицер, с мене или с другите затворници.
— Но не се ли приближава никак до стените, когато играе?
— Нима ваше високопреосвещенство не познава тия стени? Те са шестдесет фута високи и се съмнявам толкова да му е омръзнал животът на господин дьо Бофор, че да скочи от такава височина и да се пребие.
— Хм! — рече кардиналът, който започна да се успокоява. — Значи казвате, мили ми господин Ла Раме…
— Че ако господин дьо Бофор не намери начин да се превърне в птичка, отговарям за него.
— Внимавайте, вие сте много самонадеян — продължи Мазарини. — Господин дьо Бофор е казвал на гвардейците, които са го отвеждали във Венсен, че е мислил често за възможността да бъде затворен и че изнамерил четиридесет начина да избяга от затвора.
— Ваше високопреосвещенство, ако поне един от тия четиридесет начина беше добър — отговори Ла Раме, — той отдавна щеше да бъде на свобода.
„Хм, не си тъй глупав, както си мислех“ — промърмори Мазарини.
— Освен това, ваше високопреосвещенство забравя, че господин дьо Шавини е комендант на Венсен — продължи Ла Раме, — а господни дьо Шавини не е от приятелите на господин дьо Бофор.
— Да, но господин дьо Шавини отсъствува понякога.
— Когато отсъствува, оставам аз.
— А когато и вие отсъствувате?
— О, когато аз отсъствувам, замества ме един такъв човек, който се стреми да стане надзирател на негово величество и който пази до немай-къде добре. От три седмици служи при мене и мога да го укоря само за едно — прекалено строг е към затворника.
— Кой е тоя цербер? — попита кардиналът.
— Някой си господин Гримо, ваше високопреосвещенство.
— Ас какво се е занимавал, преди да постъпи при вас във Венсен?
— Живеел в провинцията, както ми каза този, който ми го препоръча; извършил някаква опасна работа поради твърдоглавието си и сега, струва ми се, не ще има нищо против да избегне наказанието под кралската униформа.
— А кой ви препоръча тоя човек?
— Управителят на господин херцог дьо Грамон.
— Значи мислите, че може да му се има доверие?
— Като на мен самия, ваше високопреосвещенство.
— Не е ли бъбрив?
— Боже господи! Аз дълго време мислех, ваше високопреосвещенство, че е ням: говори и отговаря само със знаци; изглежда, че предишният му господар го е обучил така.
— Тогава кажете му, мили ми господин Ла Раме — продължи кардиналът, — че ако бъде добър и верен пазач, ще се погледне през пръсти на пакостите му, ще му се даде униформа, която ще накара всички да го уважават, а в джобовете на тая униформа ще се сложат няколко пистола, за да пие за здравето на краля.
Мазарини беше много щедър на обещания — пълна противоположност на славния господин Гримо, хвален от Ла Раме, който говореше малко и вършеше много.
Кардиналът зададе още куп въпроси за затворника: как го хранят, как е настанен, кога си ляга. На всички въпроси Ла Раме отговори толкова задоволително, че кардиналът го отпрати почти съвсем успокоен.
После, тъй като беше девет часът сутринта, той стана, напарфюмира се, облече се и отиде при кралицата, за да й съобщи причините, които са го задържали. Кралицата се страхуваше от господин дьо Бофор не по-малко от кардинала и беше почти толкова суеверна; тя го накара да повтори дума по дума всичко казано от Ла Раме и всички похвали относно помощника му; след това, когато кардиналът свърши, каза полугласно:
— Уви, защо нямаше по един Гримо при всеки принц!
— Търпение — отвърна Мазарини с италианска усмивка, — може би и това ще стане един ден; а през това време …
— А през това време?
— Аз ще взема предпазни мерки.
И той писа на д’Артанян да се върне веднага в Париж.
XIX. КАК СЕ ЗАБАВЛЯВАШЕ ГОСПОДИН ХЕРЦОГ ДЬО БОФОР ВЪВ ВЕНСЕНСКАТА КУЛА
Затворникът, който плашеше толкова много господин кардинала и който нарушаваше спокойствието на целия двор с начините си за бягство, не подозираше дори, че вдъхва такъв ужас в Пале Роял.
Като виждаше колко добре го пазят, той разбра, че всичките му опити ще бъдат безполезни; цялото му отмъщение се състоеше от голям брой хули и клетви срещу Мазарини. Той се опита да съчинява куплети, но много скоро се отказа от това. Наистина господин дьо Бофор не само нямаше поетична дарба, но дори и в проза се изразяваше с най-голяма мъка. Ето защо тогавашният съчинител на песни Бло казваше за него: