XVIII. ГОСПОДИН ДЬО БОФОР
Ето какво се беше случило и кои бяха причините, които налагаха завръщането на д’Артанян в Париж.
Една вечер, като отиваше при кралицата както винаги, когато всички се бяха оттеглили, Мазарини минаваше покрай помещението на караулните гвардейци, от което една врата водеше в неговите чакални. Той чу висок говор в тая стая, поиска да узнае за какво приказваха войниците. приближи се с котешки стъпки, както имаше навик, открехна вратата и промъкна глава.
Гвардейците спореха.
— А пък аз твърдя — казваше единият от тях, — че ако Квазел е предсказал това, то е също тъй вярно, както ако се беше сбъднало. Аз не го познавам, но съм чувал, че той не е само аструлог, но и магьосник.
— Пусто да остане, мили мой, ако ти е приятел, внимавай Ти му правиш лоша услуга.
— Защо?
— Защото могат да го дадат под съд.
— Хайде де! Днес вече не изгарят магьосниците.
— Не изгарят ли? Но струва ми се, че немного отдавна покойният кардинал заповяда да изгорят Юрбен Грандие1. Как да не зная това! Аз сам стоях на стража край кладата и го видях как се пече.
— Мили мой, Юрбен Гравдие беше не магьосник, а учен — това е съвсем друго нещо. Юрбен Грандне не предсказваше бъдещето. Той знаеше миналото, а понякога това е много по-лошо.
Мазарини кимна с глава в знак на съгласие; но като желаеше да узнае какво е това предсказание, за което спореха, той не мръдна от мястото си.
— Аз не ти казвам — продължи гвардеецът, — че Коазел не е магьосник, но ти казвам, че ако той разгласи предварително предсказанието си, тогава — сигурно няма да се сбъдне.
— Защо?
— Много е ясно защо. Ако ние двамата се бием и аз ти кажа: „Ще те ударя в гърдите или в слабините“, естествено, че ти ще отбиеш удара. Също така, ако Коазел каже тъй високо, че кардиналът да го чуе: „Едикой си затворник ще избяга преди едикой си ден“, ясно е, че кардиналът ще вземе предпазни мерки и затворникът няма да избяга.
— Е, боже мой! — каза друг гвардеец, който, изглежда, спеше на пейката, но въпреки привидния си сън не беше пропуснал нито дума от разговора. — Е, боже мой, мислите ли, че човек може да избегне съдбата си? Ако е писано отгоре, че херцог дьо Бофор ще избяга, херцог дьо Бофор ще избяга и никакви мерки на кардинала няма да помогнат.
Мазарини потрепера. Той беше италианец, следователно суеверен; той влезе бързо при гвардейците, които прекъснаха разговора си, щом го забелязаха.
— Какво казвахте, господа? — попита той приветливо. — Че господин дьо Бофор избягал, струва ми се?
— О, не, ваше високопреосвещенство! — отговори невярващият войник. — Засега и през ум не му минава това. Казвахме само, че ще избяга.
— А кой казва това?
— Хайде, повторете историята си, Сен Лоран — обърна се гвардеецът към разказвача.
——
1 Юрбен Грандие — свещеник, обвинен в магьосничество и изгорен през 1634 г. Б. пр.
— Ваше високопреосвещенство — каза гвардеецът, — разказвах чисто и просто на тия господа това, което чух за предсказанието на някой си Коазел, който твърди, че колкото и да пазят господин дьо Бофор, той ще избяга преди Петдесетница.
— А тоя Коазел мечтател ли е, луд ли е? — продължи кардиналът все тъй усмихнато.
— Съвсем не — отговори упорито вярващият гвардеец, — той е предсказал много неща, които са се сбъднали: например, че кралицата ще роди син, че господин дьо Колини ще бъде убит на дуел с херцог дьо Гиз, най-после, че коадюторът ще бъде произведен кардинал. И какво? Кралицата роди не само един син, но след две години и друг, а господин дьо Колини беше убит.
— Да — каза Мазарини, — но коадюторът още не е кардинал.
— Не още, ваше високопреосвещенство — забеляза гвардеецът, — но ще бъде.
Мазарини направи гримаса, сякаш искаше да каже: „Кардиналската шапка още не е в ръцете му“. После прибави:
