20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Значи вие сте уверен, приятелю мой, че господин дьо Бофор ще избяга?
— Толкова уверен — каза войникът, — че ако ваше високопреосвещенство ми предложи сега мястото на господин дьо Шавини, тоест комендант на замъка Венсен, няма да го приема. О, на другия ден след Петдесетница, то е друго нещо!
Няма нищо по-убедително от силното убеждение; то действува дори на скептиците; а Мазарини не само не беше скептик, но беше дори, както казахме, суеверен. Той се оттегли замислен.
— Стипца! — каза гвардеецът, който се беше облегнал на стената. — Престори се, че не вярва на вашия магьосник, Сен Лоран, само за да не ви даде нищо; а щом се върне в къщи, веднага ще се възползува от предсказанието ви.
Наистина, вместо да отиде при кралицата, Мазарини се върна в кабинета си, повика Бернуен и заповяда на другия ден още в зори да доведат тъмничния надзирател, поставен при господин дьо Бофор, и да го събудят веднага, щом пристигне.
Без да подозира, гвардеецът беше се допрял до най-болното място на кардинала. От пет години насам, откак господин дьо Бофор седеше в затвора, ден не минаваше, в който Мазарини да не мисли, че рано или късно той ще излезе оттам. Не можеше да се държи затворен цял живот един внук на Анри IV, особено ако тоя внук на Анри IV е едва на тридесет години. Но както и да излезеше от затвора, колко омраза трябва да е натрупал той през време на затворничеството си срещу оня, който беше виновен за това, срещу оня, който го беше уловил него, богатия, храбрия, славния, любимеца на жените, страшилището за мъжете, за да му отнеме най-хубавите години от живота, защото да бъдеш в затвора, не значи да живееш! Между това Мазарини засилваше надзора над господин дьо Бофор. Той приличаше на скъперника от баснята, който не може да спи край съкровището си. Често нощем се стряскаше, сънуваше, че са му задигнали господин дьо Бофор. Тогава той се осведомяваше за него и всеки път чуваше с прискърбие, че затворникът играе, пие и пее до немай-къде; но че и играейки, пиейки и пеейки, той се кълне, че Мазарини ще заплати скъпо за всички тия удоволствия, към които го принуждават да прибягва във Венсен.
Тая мисъл тревожеше силно министъра по време на съня му; ето защо, когато в седем часа сутринта Бернуен влезе да го събуди, първата му дума беше:
— Е, какво? Господин дьо Бофор избягал ли е от Венсен?
— Не вярвам, ваше високопреосвещенство — отговори Бернуен с неизменното си официално спокойствие. — Във всеки случай ще получите ей сега известия за него, защото надзирателят Ла Раме, за когото изпратихте тая сутрин във Венсен, пристигна и чака заповедите ви.
— Отворете и нека влезе — каза Мазарини, като наместваше възглавниците така, че да го приеме седнал в леглото си.
Офицерът влезе. Той беше висок, пълен, бузест и имаше хубав вид. От него лъхаше спокойствие и това обезпокои Мазарини.
„Тоя хубостник ми се вижда голям глупак“ — промърмори той.
Надзирателят стоеше мълчаливо край вратата.
— Приближете се, господине — каза Мазарини. Надзирателят се подчини.
— Знаете ли какво говорят тук? — продължи кардиналът.
— Не, ваше високопреосвещенство.
— Е, добре, разправят, че господин дьо Бофор ще избяга от Венсан, ако не е вече избягал.
Върху лицето на офицера се изписа най-дълбоко учудване. Той отвори едновременно малките си очи и голямата си уста, сякаш желаеше да разбере по-добре шегата, с която кардиналът го удостояваше; после, като не можеше повече да запази сериозен вид при такова предположение, избухна в смях, и то така, че дебелите му членове се разтресоха като от силна треска.
Мазарини остана във възторг от това немного почтително излияние, но при все това запази сериозния си вид.
Като се насмя до насита и си изтри очите. Ла Раме си помисли, че е Бреме най-после да заговори и да се извини за неуместната си веселост.
— Ще избяга ли, ваше високопреосвещенство? — каза той. — Ще избяга? Но значи ваше високопреосвещенство не знае къде е господин дьо Бофор?
— Как не, господине, зная, че е във Венсенската кула.
— Да, ваше високопреосвещенство, в стая със седем фута дебели стени, с решетки на прозорците, където всяка пръчка е дебела колкото ръката.
— Господине — каза Мазарини, — с търпение могат да се пробият всички стени, а с пружина от часовник може да се изпили всяка решетка.
— Но ваше високопреосвещенство не знае значи, че при него има осем пазачи: четирима в преддверието и четирима в стаята му; тия пазачи не го оставят сам нито за минута.
— Но той излиза От стаята си, играе на май1, играе на топка!
— Ваше високопреосвещенство, тия игри са позволени на затворниците. Но ако ваше високопреосвещенство желае, може да му се отнемат.