Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
— Размислих — казал той. — Само един от вас ще остане тук заложник, а останалите се връщайте у дома си. Можете да откарате и купеното жито. Но незабавно се връщайте с вашия най-малък брат, иначе вашият заложник ще умре в затвора.
За заложник гой избрал Симеон. Той го оковал в присъствието на останалите братя, а тях пуснал. Същевременно заповядал на подчинените си да поставят незабелязано в чувалите им с жито парите, с които те заплатили житото. По пътя един от Йосифовите братя отворил чувала, за да нахрани осела си, и изненадан намерил в него парите си; с останалите се случило същото и учудването им преминало в страх. Като пристигнали в Ханаан, те разказали на Иаков за станалото. Отначало Иаков не искал да се раздели с младия Вениамин, но когато египетското жито се свършило, той отстъпил пред настояванията на Иуда.
— Щом като е необходимо да изпратя този син, постъпете, както знаете. Вземете плодове, балсам, мед, стиракс и тамян, шамфъстък и бадемови орехи, вземете също два пъти повече пари от онези, които намерихте в чувалите си, защото тук е станало вероятно недоглеждане, и всичко това предайте в дар на онзи човек.
И ето ги отново в Египет. Когато Йосиф видял, че с тях е и Вениамин, той им оказал много добър прием, освободил Симеон и устроил в тяхна чест богато пиршество. Те поискали да върнат парите от първата покупка, но Йосиф отказал да ги вземе, като твърдял, че сметките му са излезли.
— Бог — изхитрил се той — е поставил парите в чувалите ви.
Тази плоска приказчица е изложена в четиридесет и трета глава на книгата „Битие“. При всичката си доброта и великодушие Йосиф не е бил чужд на склонността към хитрости и мистифициране. Когато братята му пирували и вдигали тостове за здравето на великодушния министър, той заповядал на старшия слуга да подхвърли тайно прекрасната му сребърна чаша в нещата на Вениамин. След това им било позволено да си заминат. Но когато керванът бил вече доста далече, Йосиф изпратил подире им отряд конна жандармерия, съпровождана от старшия слуга. Слугата упрекнал единадесетте евреи, че са се отплатили със зло за доброто.
— Вие сте откраднали — казал той — най-скъпоценната чаша на управителя, „по която той гадае“ (Битие, гл. 44, ст. 5).
Това ни дава право да предполагаме, че „свети“ Йосиф е бил изобретателят на гледането на кафе.
Синовете на Иаков отхвърлят обвинението и твърдят, че са съвършено неспособни да откраднат чашата, щом са донесли обратно от Ханаан намерените от тях в чувалите им пари. Те се съгласяват да останат роби в Египет, ако злощастната чаша бъде намерена у когото и да е от тях, и дори предлагат да предадат виновния на смърт. Прави се общ обиск. Можете да си въобразите учудването и ужаса на нашите пътешественици, когато чашата била открита в нещата на Вениамин. Нищо не можело да се направи: престъплението било налице!
Върнати обратно в двореца, братята на Йосиф изпаднали в отчаяние. За тяхно щастие Йосиф решил да зареже шегите. Той им се открил и обявил, че прощава на братята си всичко. Тогава настъпило всеобщо, нечувано ликуване. Не трябва да напрягаме особено много мозъците си, за да си представим какво пиршество е устроил министърът по случай щастливия изход на цялото приключение.
В това повествование е интересна една подробност: през цялото време Библията изобразява Вениамин като жалко момче: той като че ли не е раснал или пък годините му не се броели. При все това, ако се върнем към историята на раждането му, което е струвало живота на Рахил, ще стане ясно, че Вениамин е бил не повече от четири или пет години по-млад от Йосиф. Но Йосиф бил на седемнадесет години, когато братята му го продали в робство; епизодът с Тамар, която била последователно жена на двамата синове на Иуда, оставя промеждутък от двадесет и пет години. Следователно Йосиф е бил към петдесетгодишен, когато братята му го намерили в Египет.55 Малкият Вениамин вече съвсем не е бил малък. Но Библията обикновено е много слаба в аритметиката. Тава е най-болното й място.
Библейският фараон бил много зарадван, когато узнал за срещата на своя премиер с братята. Йосиф ги помолил да отидат по-скоро за Иаков и цялото му семейство, което той възнамерявал да засели в Хесем поне през предстоящите пет гладни години. Царят одобрил тази мисъл.
„И рече фараон на Йосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя; и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) на египетската земя и вие ще ядете тлъстината на тая земя.
55
Библейският текст, обикновено противоречейки си, сочи и друго: в ст. 46, глава 41 се казва направо, че Йосиф бил на 30 години, когато, излизайки от затвора, „се представил пред лицето на фараона“ и следователно не по-малко от 35 години при срещата си с братята, а Вениамин значи е бил на 30 години. Освен това в Библията се споменават трима сина и седем внуци на „малкия“ Вениамин, които дошли е него в Египет (Битие, гл. 46, ст. 21).