Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете така: вземете си от египетската земя колесница за децата и жените си, доведете баща си и дойдете; и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро в цялата египетска земя“ (Битие, гл. 45, ст. 17–20). Нужно ли е да се говори за радостта, която изпитал Иаков, когато узнал, че син му е жив, и то още как жив! При това известие той припаднал. Като дошъл на себе си, извикал: „Ще отида да го видя, докато не съм умрял“.
Не може да не се сметне малко за странен този фараон, който обещава да отдаде на чужденци всичко най-добро, което има в Египет. Но в краен случай никой няма да го упрекне в неблагодарност към Йосиф.
И ето старикът Иаков тръгнал за страната, където неговият любим син Йосиф бил главен министър. Йосиф излязъл срещу Иаков в най-разкошната си колесница. Те паднали един друг в обятията си, обливайки се в радостни сълзи. Цялата тази история е така трогателна, че — не е ли истина? — трудно е да сдържиш сълзите си при четенето й!
По-нататък следва преброяването: „Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иаковите синове, бяха всичко шестдесет и шест души“ (Битие, гл. 46, ст. 26).
Запомнете още и това: Йосиф казал на братята си и на всички свои роднини: „Ако фараон ви повика и попита: какво е вашето занятие, вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние, и бащите ни — та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчарин“ (Битие, гл. 46, ст. 33–34).
А фараонът казал на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.“ (Битие, гл. 47, ст. 5–6).
Значи фараонът има добитък? По-нататък ще видим, че и народът му има много добитък. Откъде ли пък Библията е взела това, че египтяните мразели толкова много скотовъдците?
Представеният на фараона Иаков благословил царя; тогава старикът бил на 130 години. Йосиф дал на баща си и братята си най-добрите земни участъци и ги снабдявал с продоволствие, защото целият свят се нуждаел от жито, но най-вече гладът поразил уж Египет и Ханаан.
Глава четиринадесета
Премъдрото управление на Йосиф в Египет
Искате ли да знаете как премъдро Йосиф е управлявал държавата? Това е много благочестива история.
„Йосиф събра всичкото сребро, колкото имаше в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха; и това сребро внесе Йосиф в дома фараонов.
Привърши се среброто в египетската земя и ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосифа и казваха: дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, задето ни се свърши среброто?
Йосиф отговори: докарвайте добитъка си и ще ви давам (хляб) срещу добитъка ви, щом сте свършили среброто си.
И докараха добитъка си при Йосифа; а Йосиф им даваше жито срещу коне, срещу стада от дребен и едър добитък и срещу осли; и им доставяше хляб през оная година срещу всичкия им добитък“ (Битие, гл. 47, ст. 14–17).
Обърнете внимание, че действието става през третата година на глада: сушата е толкова силна, че житото не расте вече трета година. Ако земята отказва да дава жито, то, разбира се, няма да дава също и трева. Тогава с какво се е хранил всичкият този добитък, който, според Библията, „ненавиждащите“ скотовъдството египтяни не би трябвало и да имат?
Още по-чудно е, че „свещеният“ автор не казва нито дума за периодическите разливи на Нил, върху които почива селското стопанство на Египет. Само този пропуск е достатъчен, за да признаем за най-чиста измислица цялата история за „седемте сушави години“: излиза, че всичко това е най-чиста белетристика. Невъзможно е Нил да не се е разливал седем години подред. Това би изменило за вечни времена цялата външност на страната. За това би се наложило горните течения на Нил, които ежегодно се пълнят обилно с вода от проливните тропически дъждове, да бъдат оградени с огромен бент. Но тогава цяла Етиопия би се превърнала в голямо пустинно блато. Или пък ако ежегодно падащите в горещия пояс дъждове биха престанали за седем години, екваториално-тропическият пояс на Африка би станал необитаем. Очевидно е, че такъв род народно бедствие би взело размерите на една от онези катастрофи, които биха изменили много места на нашата планета. За това би имало някакви бележки в историята на египтяните — народ много по-древен от евреите, който е разполагал с най-подробни описания на своите събития.