Забавна Библия

Потифар, виночерпецът, фараонът и неговите министри — с една дума всички египтяни, които участвуват в тая работа, имат вяра, която е различна от вярата на Йосиф. Обаче те не напускат своите богове само за това, че Йосиф, просветен от бога Яхве, е по-проницателен от египетските жреци. Всеки остава със своята религия: вярата на едните не противоречи на вярата на другите. Йосиф остава верен на Яхве, дори се оженва за дъщерята на езическия жрец и живее най-щастливо с Асенета, макар тя съвсем да не преминава в еврейската вяра. От това гледище разглежданият епизод е във висша степен многозначителен. Йосиф съвсем не използва своята почти върховна власт, за да вербува нови привърженици за своята религия. За него е достатъчно да се знае, че Яхве притежава свръхестествено могъщество и е много по-силен от всичките божества на подведомствения му народ.

Арабите и евреите са имали общ източник на легендите, от който са черпели „свещените истории“ на своите религии. Преди да е била написана Библията, в Палестина и в Арабия е била вече известна чудната история на Йосиф. Времето само изменило някои подробности, но самата тя се запазила и у народите, излезли от Арабия. Така, съгласно Корана, Потифар не е бил евнух, а Асенета вече съществувала, но била бозайниче, когато майка й обвинила Йосиф в покушение на честта й. Това малко момиченце се проявило като много разсъдително от най-ранно детство. Веднъж баща й разказвал за случая с неговата жена и Йосиф. Споменът за това дълго го мъчил; той дори запазил прочутия плащ, който неговата жена смъкнала от Йосиф и който бил малко скъсан през време на борбата. Един от слугите посъветвал Потифар да запита Асенета какво мисли тя за всичко това. Момичето, което едва започвало да говори, казало: „Чуй ме, татко! Ако майка ми е окъсала дрехата на Йосиф отпред, това е доказателство, че Йосиф е искал да я вземе насила, а ако дрехата е скъсана отзад, това значи, че моята майка е тичала подир Йосиф.“